Забравените

"От ковачници черен дим
Ковем с хъс и злоба
Бяхме в сън, не ще заспим
Пак в прегръдката на гроба.

Щит, Щит ще ковем
От омраза, с топла подплата -
Огненочерно създание в плен -
Ще търсим заслужена разплата.

Пушек и пламък сред черни очи
Люти!, ала ще сътворим сечиво
Дим вдига се и от безчетни души
Разстила се мътно прах-зарево.

Химн под безтелесните простори
На злоба нещастна и скръб
Димът наш със светлина се бори
Пронизва лъчите й във гръб.

Щит, Щит ще ковем
Че време е за нов край на света
Ковчег черен сътворен
Ковчег от на ковачниците плътта."

И Забравените продължиха свойта песен
Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен.