Пътят назад, понякога още след нас, изчезва...

[izka]

Самотата беше начин да се откъсне от реалността...
Дали това обаче беше й целта?
Да бяга, макар и бряг да знае, няма,
да бяга, дори не оставяйки следа отмаляла,
да бяга към мечтите,
към всички добрини,
там, където няма наранени души,
там, където липсват сивите й дни.
Но така не изгуби ли вече сбъднати мечти
и самотата същността избледнява, нали?
Сега осъзнава си вината, но късно я разбра,
опитва да се върне, не открива и следа,
пътя й веч затрит е, потъва в самота,
не може да изплува на повърхността...

[нес.]

*beautiful*

много ми хареса,доста е емоционално!