В един есенен ден...

[zaraaa]

Беше слънчев, есенен ден. Андрея реши да излезе и да се поразходи сама, за да събере мислите си, да избяга от сивото, изпълнено със задължения ежедневие. По пътя и хрумна откачената идея да си купи сладолед. Вървеше през парка, по пътечката от жълти паднали листа, гледаше как слънчевите лъчи се промъкват през клоните на дърветата и ядеше сладолед през октомври. Мислеше си:”Боже, ако някой ме види с този сладолед в ръка, сигурно ще си помисли, че съм Луда!”
Изведнъж до нея изскочи едно Хъски. Обожаваше тази порода кучета и най-вече очите им, можеше да се огледа през тях. Първоначално почувства лека уплаха, но след това започна да му се радва и да го гали, а то махаше с опашка.
- Май те Хареса!?
Сепна се от тези думи тя. Обърна се и видя чаровно момче. Беше доста високо, с хубави кафяви очи и ослепителна усмивка.
- Или може би сладоледа ми – отвърнах тя
и се усмихна, а момчето се засмя и и каза:
- Да ти издам ли една Тайна?
- Да! – промълви въодушевено Андрея.
- Арес не обича сладолед.
- Хммм, моя ще му хареса!
- Възможно е. Сигурно сладоледа ще е доста вкусен, щом такова симпатично момиче го хапва!
- Благодаря ти! – отвърна тя и свенливо сведе глава надолу.
- Няма за какво!
- Та, значи Сладура се казва Арес?!
- Зависи за кой от двамата говориш! – каза самодоволно непознатото момче и двамата се засмяха.
- За кучето ти…
- Да, кучето ми се казва Арес.
- А как се казва стопанин… - А няма ли да попиташ как се казвам…
Заговориха в един глас те и отново започнаха да се смеят.
- Аз съм Алекс приятно ми е!
-А аз съм Андрея, на мен също ми е приятно!
- Аммм малко неловко ми е, Андрея, но може ли да те попитам….оххх
„Да не би да иска да се поразходи с мен?” –това беше първата мисъл, която мина през главата на Андрея. Като че ли го искаше, но не го осъзнаваше. Алекс я прекъсна с думите:
- Как можеш да ядеш сладолед през октомври? Да знам въпроса е глупав, но ми стана интересно? – смутено подхвърли той.
Тя му се усмихна и му каза:
- Сигурно ме мислиш за луда, нали?! Да ти кажа, само че под секрет и аз се мисля за луда! Да ям сладолед през есента наистина е странно, но когато го видях в магазина не можах да му устоя, както не можах да устоя на красивите очи на твоето хъски! – и погали Арес по муцуната, а той изръмжа от удоволствие.
- А моите очи не ги ли хареса? - попита смело Алекс
Андрея успя само да му се усмихне.”Този път ме хвана неподготвена” – размишляваше тя.
- Мълчанието било знак на съгласие, така че приемам твоето мълчание за „Да!” Не се притеснявай и аз много харесах твоите.
Момичето се изчерви и леко се засмя, като прекъсна темата с думите:
- Някакъв по-умен въпрос, който искаш да ми зададеш, Алекс? – и се изкикоти.
- Амиии….Абе може ли да се поразходим аз, ти и Арес из парка?
Андрея чувстваше как всичко в нея ликува, умираше от щастие, но защо ли?
- Разбира се, с най-голямо удоволствие! – отговори тя ентусиазирано.
Разходката беше изпълнена с много емоции. Андрея и Алекс се гониха из парка, понеже тя винаги намираше начин да го издразни на шега, а Арес тичаше след тях. Хъскито не веднъж се увъртя около краката и, а от нейна страна щеше да последва падане, ако стопанинът му не я беше хванал. В тези моменти погледите им се срещаха, Андрея усещаше как и двамата се приближават един към друг, но тя винаги свеждаще глава надолу…Неусетно стана около 19.00h. Андрея трябваше да се прибира и сподели това с Алекс. Очите му издадоха недоволство:
- Утре също мога да отделя време за една толкова приятна разходка…
Алекс я погледна с надежда и и отвърна:
- А на нас двамата с Арес би ни било приятно сега да те изпратим до вас,а за утре ще сме тук в 15.00h. – и и се усмихна широко.
В този момент тя си помисли за първото нещо, което беше забелязала в него – именно усмивката, беше толкова пленителна…
- Съгласна съм – казах Андрея еуфорично
и момичето и двамата и нови приятели потеглиха към нейното жилище. По пътя Алекс и разказа за своята предишна любов.От думите му Андрея разбра, че е лесно раним и чувствителен, че може да обича силно и чисто. Тя също му разказа своята история, която все още пареше душата и. Изведнъж Алекс хвана ръката и, спря я и я попита:
- Готова ли си за нова Любов?
Андрея се замисли и отвърна:
- Да готова съм ,а ти?
- Да, но този път искам момичето до мен да ме обича силно и искрено…
- И на мен ми се иска да не бъда лъгана…
Двамата се усмихнаха един на друг и отново продължиха. Когато пристигнаха, Андрея почувства леко разочарование. Не искаше да се рразделя с Алекс и Арес, искаше този ден да се повтори. Отдавна не се беше забавлявала така.
- Е, аз съм до тук – промълви тихо тя.
- Е, жалко! – продума също толкова тихо Алекс
- Ейй, Алекс недей така! Утре отново ще се видим – и се приближи към него. Той също дойде близо до нея. Сърцето и заби лудо, цялата започна да трепери, по тялото и пропълзяха тръпки. Опита се да се опомни, но напразно, не се получаваше. Алекс нежно погали лицето и, а след това и устните и. Тя затвори очи и се отдаде на тази ласка. Изведнъж обаче се сепна и каза смутено:
- Трябва вече да влизам…
- Да разбира се! Лека нощ, Андрея и до утре – каза Алекс, а в тона му имаше нотка на недоволство.
- До утре, лека нощ и на теб…Лека нощ Арес и да слушаш! – усмихна се тя и погали хъскито.
Зад себе си чу думите:
- Хайде Арес, тръгваме….Благодаря ти, че ме срещна с това чудесно момиче…
Андрея се усмихна на себе си и се зарадва.
Вече отключваше вратата, когато си помисли:” Никога не рискувам! Как ми се иска да го целуна, тогава защо чакам!?”
Тя хукна да догони Алекс. Той чу стъпките и и също се затича към нея. Спряха се. Андрея усещаше учестеният му дъх. Момчето се приближи максимално близо до нея, спусна ръка по кръста и и погали отново лицето и. Тя не можа да се сдържи и го целунаа, а той и отвърна. Когато отделиха устни един от друг, се усмихнаха, а той и каза:
-Вече бях загубил надежда, че ще направиш нещо подобно!
-Уморих се да бъда слаба и нерешителна! – отвърнах Андрея.
- Радвам се!
Двамата се засмяха и погледнаха към Арес. Кучето беше свело главата си на една страна и ги гледаше мило с красивите си сини очи. Двамата с Алекс отново се засмяха, а погледите им срещнаха, за да споделят колко прекрасен беше този ден.

С този разказ искам да кажа на всички, че Любовта идва Отново, когато най-малко я очакваш и, че винаги е по-хубава от старата. Бъдете силни и да не се страхувайте да рискувате Надявам се да ви хареса написаното от мен

[Forester]

Браво!
Страхотно е

[zaraaa]

Браво!
Страхотно е

Благодаря ти много

[TheLittleAngel]

Много е романтично! Харесва ми! Продължавай да пишеш!

[zaraaa]

Много е романтично! Харесва ми! Продължавай да пишеш!

Мерси! Много се радвам че ви е харесало! Това за мен означава много

[ANTIHUMAN]

За много години Заре!

Разказчето е страхотно, но има едно, но . . . ще ти го кажа в skype като се засечем! Харесва ми много!

[zaraaa]

За много години Заре!

Разказчето е страхотно, но има едно, но . . . ще ти го кажа в skype като се засечем! Харесва ми много!

За много години Викич! Много се радвам, че разказчето ти е харесало, очаквам критиката ти с нетърпение

[shompal4eto]

Заренцееееее моеее мн добре е написаноооооо,Браво!Опреде лено имаш талант ,продължавай да го развиваш и радвай свички със страхотните ти творби.Много Успехчета от твоя спринтиор :P

[zaraaa]

Заренцееееее моеее мн добре е написаноооооо,Браво!Опреде лено имаш талант ,продължавай да го развиваш и радвай свички със страхотните ти творби.Много Успехчета от твоя спринтиор :P

Благодаря ти мое мило сладко ШОМПАЛЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!