Цяла нощ танцува с прашинките,
измежду лавичките в библиотеката от спомени.
И ето, утрото е близо,
ти къде си?
Да не си забравила чешмата да тече,
внимавай.
А, усмихваш се? Напук ли е това?
Дали има значение? Едва ли, щом ме питаш.
Дръж се, да не паднеш!
Имам малък подарък за теб.
Не, не, този път не е клише. Ето, виж сама!
Пхах, миниатюрна броня:Д Разсмя ме.)
За да я съшиеш без проблеми този път.
Оф, сянката, остави я тази посивяла клюкарка
от незапомнените приказки.
Усмивката, дете, усмивката е важната!
На нея й се късат шевовете често,
право думаш,
но от днес - без трънки и глогинки!;
Потопи я смело,
бисквитката в млякото!
Две слънца не правят облак,
моля, моля!
Духни!
Готово! Можеш да посрещаш утро!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HyKlho3OTPA[/youtube]

---
Така пък, гледам и такива неща се постват напоследък.
Габи го харесала, виждам))