Изгнила вселена

Съществува тъкан мръсна
Между световете
Като слуз гнусна и отблъсна;
Плацента нея наречете.

Три свята формират четвърти
И се смеят в кръгозора.
Четвърти в себе си побира три
На мрак и уродливост сам простора.

Един свят веч’ мъртви обитават
И пъплят с изранените нозе
Вторият го неродени населяват
Всяка глътка сяра за тях плач е.

Трета сфера е нашето обителство нещастно
Къде души във вериги тихо скитат.
Четвърто е царството на уроди – ужасно
Де птици в кръв удушени прелитат.

И река кръстосва световния ни гроб
Под вълните – безименни тела.
Уродът господар е на неродения си роб
И убива го после с див ропот на плесен
За да го хвърли сетне в мръсната река.