Отговор в тема
Че защо? Нали все пак е форум, всеки изказва мнението си, някой с повече обяснения, някой с по-малко, а понякога колкото повече разтягаме локуми толкова по-интересна става темата и за самия автор и за останалите съфорумци.Първоначално написано от Nadelina
по темата: И ние искаме жилище, но няма как. Засега живеем у тях, тримата с майка му. Боже, не знам как да благодаря и на кого, че тая жена е цяло съкровище. Ако беше някоя вещица сигурно и ден нямаше да издържа. Мислим да теглим заем за апартамент, но за съжаление не му е сега времето и трябва малко да изчакаме
Той живее с майка си, баща си, баба си, 2 папагала и морско свинче...няма къде да се поместим просто. А ако е у дома, значи никога да не правим секс
заем не можете ли да вземете или квартира да си наемите.. толкова виши образования изкара.. пък не виждам да ги използваш за нещо(професия) .. жалко!Той живее с майка си, баща си, баба си, 2 папагала и морско свинче...няма къде да се поместим просто. А ако е у дома, значи никога да не правим секс
въх поне ние няма да имаме такъв проблемведнъж се бъзикаме ии той ми вика ми,че кво може и в колата да живеем
останах да го гледамкато му знам наследството
Имам конкретни планове и се надявам, че ако ги реализирам ще имам приличен за града доход...но не става бързо.
Днеска тъкмо си говорихме, че предвид годините, на които сме, с приятелката ми, всяка връзка до намирането на Точния човек /който по план трябва да се появи след около 3-4 години/ и тогава вече щеш-не щеш започваш да се възпроизвеждаш, че иначе може да изтървем и последния влак.
Изобщо не ми се заражда майчинския инстинкт като се занимавам с малкия ми братовчед, който е на годинка и половина. Обичам го като някое по-малко братче ли, не знам как да го обясня.. ей така да му се радвам, да го гушкам, да го мачкам, да го забавлявам по 1-2 часа дневно, колкото майка му да си отдъхне.. и толкова.
Нещо ме е шубе още да си представя другояче нещата.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Надявам се това да е било шеговито и несериозно изказване, инак много, ама много жалко ако това ти е 'философията за живота'.Днеска тъкмо си говорихме, че предвид годините, на които сме, с приятелката ми, всяка връзка до намирането на Точния човек /който по план трябва да се появи след около 3-4 години
А по темата, не виждам на авторът какво не му харесва в 'когато се почувствахме готови'... сякаш като роботизираното и хладно цитирано мнение в този пост, всичко може да се изчисли 'приблизително' в години... вие кво, разграфявате си живота и семейните ценности както си разграфявате какво ще правите днес в 5 часа до утре в 2 на обяд?!?!
Моите родители са се срещнали на 40 и са ме направили на по около 42-43г, и мога да ви се похваля съвсем нескормно че имам и доброто образование, и доброто възпитание, и нищо не ми е липсвало докато израствам. Така че плюя на всякакви планове от сорта 'ще менкам партньори ей така за трупане на опит - бурно начало и сълзливи раздели, докато ми скимне че ми се ражда'.
sh3_1s_7h3_0n3, а аз съм казала на моичкия, че ако изобщо не му минава през ума да се женим и множим, то по-добре да се оставим. На 24 съм, ако се разделим друга връзка до 26-7 едва ли бих могла да имам, излизане ала-бала и станах на 30. А и да кажа на machoka, че да родиш първото си дете след 30 годишна възраст не е добре нито за жената, нито за бебето. При мен е препоръчително това да стане колкото се може по-скоро, за предпочитане до 1-2 години. И забременяване, и износване, и раждане са по-трудни и сложни, а вероятността за проблеми-по-голяма.
Иначе, ако ми се случат нещата, за които писах по-горе, следващите 4 години трудно бих имала време и възможности за бебе. Но бабите и мъжа са казали, че ще го гледат, ако се появи.
Е добре, раждайте на по 25 години и после защо процента на разводите и провалените детски съдби бил толкова голям. Какво знаеш ти на 25, прясно завършил студент, още не можеш себе си да оправиш и собствените си чувства.. дет' се вика не знаеш от къде те духа вятъра, обаче семейство ще правиш..
ранните бракове и семейства с деца, според мен са предназначени за много специални хора - тези, които и мъжа и жената са израстнали до една висока морална сплав, в която двамата са едно неразделно цяло. За това е нужно собственият ти характер да е специфичен, но не и егоистичен, полигамен или много самоуверен. Колко от вас ще могат да се похвалят с това до 30тата си годишнина, но погледнато от ъгъла на поне след 4-тата година връзка? Само мога да ви го пожелая, искрено )
^Малко си противоречиш. Двама души трябва да израснат сами за себе си и да бъдат готови да имат семейство и деца, не е нужно да израстват заедно във връзка, което ще рече, че връзката им може да бъде и 6 месеца и да създадат семейсво, което да бъде емоционално уравновесено и със здрава връзка помежду им.
Майка ми и баща ми са се запознали, тръгнали са и са се оженили само за 3 месеца и са щастливи заедно вече 25 години.
Смятам че след около 3 години е добреда се прави бебе, но все пак трябва да е обмислено, желано и най вече партньорите да са един за друг.
machoka, 25 си е много добра възраст за една ЖЕНА да има дете. Най-вече от здравословна гледна точка. Вече писах-няма да се повтарям защо. Може да питаш всеки акушер-гинеколог защо е по-добре. Аз не съм казала, че утре ще раждам. Всъщност в плановете ми за близките 2-3 години това не влиза. И все пак смятам, че бих желала да имам дете от мъжа, с който съм 6-та година и не желая да чакам за това още 6, за да стане времето подходящо за това. Не смятам, че омъжвайки се на 25-6, това е ранен брак. По-скоро прибързаните бракове нямат успах.
Nadelina, и с теб не съм особено съгласна. Трябва и двамата души като цяло да са узрели за такава крачка, но и връзката им трябва да е узряла. И аз познавам двойки, оженили се месеци след запознанството си. Предимно са на възраст 30+ и им трака биологичния часовник. Мога да ти кажа, че може би след 3-тата година аз разбрах, че с този човек не искам да имам просто връзка, а да съградим семейство, да имаме деца и прочие. Не знам влизала ли си във форум Дом и Семейство на бг-мама. Пълно е с отчайващи теми на жени, които са се оженили набързо, защото са били мнооооого влюбени или са били бременни. Прочети произволна тема и ще видиш какво е животът им-насилие, тормоз, пренебрежение и вечно търпение заради децата. Той не беше такъв преди да се оженим, бяхме млади и влюбени, не го познавах достатъчно...Аз не желая бащата на моето дте да е някой, по който съм хлътнала или ме е забременил случайно. Желая да е човек, който познавам достатъчно добре във всяка светлина, защото искам да знам с какво се захващам. Да, смятам, че гаджосването не трябва да е вечно, но да се оженя за някой, който познавам от седмици....
И понеже даде личен пример...Майка ми и баща ми се познават от 1-ви курс в гимназията (това е 14-15 г.) Тази година направиха 55. Оженили са се на по 22, т.е. след 7 годишно познанство. Не, че имат идеален семеен живот. Но се ценят, уважават и обичат все още.
Г-н Администратор,
Вие май наистина си противоречите, или се заяждате 'ей-така-да-има', или тактично сте ми направили комплимент, че аз съм достатъчно морално извисена, за да се чувствам готова и да имам свое собствено семейство, та дори и деца.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
^^знам ли и аз, г-це.. паля се просто на подобни постове като вашия, в който си 'разчитате' връзките - 'ще имам тука 5-6 връзки, щастие-сълзи, и после семейство'... сякаш план-проект си правите колко точно сърца ще разбиете.. и на кое ще се усмихнете до живот... само че не винаги вие ще дърпате конците, а мъжете и връзките с тях да ги управлявате като кукловод..
просто някак жестоки и прекалено егоистични ми се струват подобни разсъждения.
Малко Найденовска история ми звучи, Вие знаете за какво говоря - ще чукам и бЕгам докат' ми е кеф, пък после ще си направя семейство.. еми не става така, ще ме прощавате, при цялото ми уважение разбира се.
Кремче, аз не бих си разграфявал в календара за годините напред кога ще имам дете.. *между 26-28 години е перфектната възраст по учебник..значи юруш на децата в тоя период'.. .
детето трябва да е желано, направено с любов, с партньора, в който си уверен че може да бъде най-добрия родител.. дали това ще е на 21 или на 41 като при мойте родители - за мен е без значение... и аз не съм си казал, че задължително на... да видим.. 31 ще ставам татко.. когато си дойде, тогава!
Е, аз не разграфявам....но не значи, че не трябва да планирам, нали? Дето се казва може да имам проблеми и 10 години да нямам деца. Може и от въздуха при първото невнимание да забременея...Но е нормално една жена да мисли за тези неща. Най-малкото, че тя прекъсва образование, кариера и прочие поне за известно време.
Всъщност последният месец бях пред много сериозна дилема-дали да продължа образованието си и в следващата образователно-квалификационна степен и 4-5 години да забравя за всякакви идеи за семейство и деца, или да чакам да ми се отвори място за работата, която искам, но не е известно дали и кога ще стане. Реших да опитам. Но говорих с родителите си, с приятеля си и с бъдещото свеки, че появи ли се дете, решим ли да се женим и прочие, аз ще се съсредоточа върху кариерата, защото там гоня срокове.
А аз искам само да вметна, че когато ме е родила майка ми (аз съм първото дете у дома) е била на 20 години. И имам и доброто възпитание, и доброто образование. С тази разлика, че сега с майка ми си ходим по заведения и дискотеки и тя се забавлява наравно с мен. И ми е едновременно и майка, и приятелка.
Същото и с баща ми - той е бил на 25, когато съм се родила. Никога и за нищо не съм изпитвала притеснение да им споделя.
И с когото и да съм разговаряла, са ми казвали, че е много по-лесно да отгледаш едно дете, докато си все още млад. По-малко го мислиш и по-малко се притесняваш за него.
Изобщо няма да споменавам гледната точка на krem4et0, че раждането след 30 е по-опасно и за детето, и за майката, това е медицински обосновано отдавна.
А за разграфяването на най-добрата възраст за раждане - тя идва тогава, когато си готов.
Омъжена съм от 1 година и все още не се чувствам порастнала достатъчно, за да се грижа за някой, който ИЗЦЯЛО да зависи от мен.
Освен това, майка ми ми каза, че животът започва след като отгледаш децата си
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Тук съм съгласен принципно с вас. Както всичко в живота, така и тук нещата са двояки. От една страна, процентът на 'младите' разводи е много голям. Имам няколко познати семейства и децата от тях в квартала, които станаха местните дилърчета.. защото родителите им са с по 20 години по-възрастни от тях.. и се развеждат, и по любовници ходят.. и нито пример им дадохда, нито възпитанието.. и децата пропаднаха. Знам го, защото израстнах с тях.
От друга страна обаче е МНОГО важно родителите, освен баща и майка, да бъдат и добри приятели.. да имат обща приказка. Аз също искам да бъда такъв родител, и такъв татко. За жалост моят не успя да дочака да изпълня и втората му мечта, освен студентството, а именно да се радва на момиченце покрай мен... нещо, от което не мисля да лишавам моите деца, да чукам на дърво и да съм жив и здрав.
Обаче не отстъпвам от това, че НЕ приемам сметкаджийството в плановете за семейство, любов и поколение. Нито можеш да кажеш на колко години, когато на теб ти е угодно, 'ще ми дойде голямата любов, а до тогава ще си ги сменям', както приех поста на Ваня, нито да кажеш 'днес ще чистя кухнята, утре ще подреждам килера, след 2 години ще родя, защото в книгата така пише че е редно, или защото имам малка дупка между научните квалификации'... както, надявам се грешно съм разбрал тезата на Кремчето.
Не се състои в такова планиране. Най-малкото, защото при мен трябва допитване до другия човек във връзката. Без негово желание по въпроса, това няма как да стане. На този етап за него това са далечни неща, за които не мислим сериозно. А и той е човек, който не обича да планира дори какво ще правим довечера. Аз пък си имам план поне...седмица напред-за готвене,учене, работа...Не мога да не мисля за това. Не мога да не мисля за факта, че заради 2 мои здравословни проблема, трябва да родя колкото се може по-скоро. Не мога да пренебрегна фактът, че не съм способна все още да гледам дете. Не мога и да си кривя душата, че го искам силно и бих зарязала всичко заради бебе. Изобщо...много ми е сложно. Наистина е по-добре да не планираш, но понякога е невъзможно.
Иначе ето пример с прибързан и неприбързан брак на жени на една и съща възраст-сестри. Майка ми и леля ми имат 8 години разлика и са били бременни с мен и братовчед ми по едно и също време. Първото дете на мама, т.е. кака е точно 8 години по-голямо от нас с братовчеда. Т.е. родили са и двете на малко преди да навършат 23 първото си дете. Вече споменах бракът на родителите си, а възпитанието и образованието на мен и сестра ми е на най-доброто ниво. Леля и свако са се оженили след няколко месеца връзка, той е бил на 20 и изобщо бърза робата. Братовчед ми е точно от тоя тип, за който говориш. Едва завърши и средно. Сега живее с майка си в друг град на 300 км от свако и не си идват с месеци. Бракът им е доста зле от много време...2 сестри, живеещи цял живот през 1 етаж, а толкова различни. Просто едната се е омъжила от страст, а другата от разум и обич. Друг е въпросът, че ние със сестра ми сме същото нещо. Тя е мга импулсивна, а аз вечно обмислям и премислям...Боя се за себе си, че ще пропусна тръпката в нещата, а тя ще е разочарована и наранена...пак.
Това пък не съм го казвала...'ще ми дойде голямата любов, а до тогава ще си ги сменям'
Най-малкото, защото не знам коя точно ще е голямата ми любов от тия, дето се предполага да ги сменям. И 'сменям' изобщо не е правилната дума - защото аз няма да се хващам с някого с идеята да бъде нещо преходно в живота ми, или да го изцедя в известен смисъл и като 'му се наситя' да му 'бия шута'.
Мисълта ми беше, че на тази възраст, на която съм аз, чувствайки се достатъчно НЕготова, НЕподготовена за сериозна връзка тип 'докато смъртта ни раздели', не е уместно да се хвърлям в обятията на някой с идеята, че ще сме вечно заедно и е по-добре да не преживявам толкова много емоции и чувства, които в последствие биха ме наранили, понеже 'плановете ми' не са се реализирали, както обикновено се случва с тях. На мнение съм, че всичко трябва да се изживее, всяка емоция - всяка тръпка, всяка раздяла, но всичко трябав да е премерено.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Какво значи 'да не преживявам толкова много емоции и чувства' - това си е направо преднамереност .. 'всичко да е премерено'... сама си налагаш граници на чувствата и емоциите?
Ти искаш да се превърнеш в емоционален хладилник! Съвсем преднамерено
А иначе продължавай да си правиш планове за чувствата, и после да се чудиш защо не са се реализирали.
Ако успея да стана емоционален хладилник за момента, мнооооого бих се радвала. И да, всичко трябва да е в граници... а не да изпадаш в някакви нереално шеметни, високопарни, любовни, щастливи емоции... и в следващия момент вече да си в транс-депресия със седмици. Това много ли е хубаво да се блъскаш в 2те крайности? За мен - не. Затова предпочитам всяко нещо да бъде с мярка...
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
И това те прави мноооого студена и много хладна.. резервирана..
ако това ти е идеала за щастлива връзка - искрено съжалявам нещастника, когото ще заблудиш и ще му загубиш времето.
Не мога да ви разбера... любовта е страст, която те изгаря на клада. Емоцията те окрилява, дава ти стимул за живот, дава стимул и на най-големия бездарник да твори и да пресъздава себе си по най-различни начини. Щастието няма граници, когато го споделяш с най-близкото ти (извън семейството ти)...
направо съм разочарован от философията, с която такова момиче би влязло в една връзка.. напълно оперирано от емоция и истинност на чувствата, налагщо си само таван... сякаш иска да те изконсумира, ей така за цвят да се похвали на приятелки че има 'връзка'... а всъщност какво... мога да си представя от какво ще е изтъкана тая връзка..абе нямам думи.
^Тук съм абсолютно съгласна. Не мога да започна връзка, ако си поставя такава граница, защото няма да е истинско и няма да изживея много прекрасни моменти. И без да съм се разделяла с любимия, пак съм имала изключително тежки моменти, пак съм страдала и плакала, пак съм била в дилема дали да не замразя сърцето си, за да не боли толкова. Не всичко е било хубаво, не всеки ден съм щастлива. Понякога се мразя, че го обичам толкова и съм позволявала някои действия или бездействия да ме наранят. Не съм тръгвала в тази връзка с идеята да е мъжа на живота ми, да имаме деца или нещо от сорта. Бях на 19, току-що записала се в университет, нищо не видяла от живота. Исках просто да сме заедно, защото ми беше хубаво с този човек. С времето осъзнах какво точно значи той за мен, аз за него и връзката ни като цяло. Ами ако се бях затворила? Може би нямаше да изпитам много болка, да плача цяла седмица в съня си и на лекции заради тежък момент за двама ни. Не съм го забравила, едва ли ще мога. За този човек съм проляла най-много сълзи, изпитала съм най-силната тъга и болка, даже и страх. Но с него разбрах какво е да си обичан от мъж, да си щастлив, да усещаш щастието си в всяка една фибра, дори само да го видиш. Забравих как съм живяла преди, защото аз истински живея откакто сме заедно. И с хубавото, и с лошото. И аз съм била раняване преди, разочарована и прочие. Но не си позволих да затворя сърцето си и за миг, защото щях за пропусна най-хубавото нещо в 24 годишния си живот-него. Не знаеш от къде ще изскочи заека...проверявай всеки храст.
^^ама разбира се. Аз не вярвам въобще някой трезвомислещ човек да подкрепи тази абсурдна теза.
Ако все пак се появи дори едно момиче, което да приглася на този консуматорски абсурдистан, директно ще затръшна на излизане демонстративно вратата към студенокръвното ви женско царство, напускайки темата.
.. но иначе е много лесно да се тупаме в гърдите колко сме топлокръвни.. на думи. Но е нормално така да се получава, когато незнанието какво искаш да ти се случи и емоционалните самопредизвикани от нищото сътресения се превърнат в хроничен недостатък на ежедневието и всеки ден те духа различен вятър. Защото съм общувал с уважаемата ни модераторка преди, и тя беше коренно различен човек. И се надявам искрено невменяемостта да е само временно състояние на духа, породено от многото неща които и се случиха напоследък )
С най-добри чувства.
На всяка манджа мерудия съм, 'ма к'во да се прави.
Върнах назад да ви прочета спора. Напълно разбирам Ваня, тя не се рамкира(дори мисля, че предвид предпоставките в природата (й) това (ще й) е невъзможно), опитва се да се (за)пази. (и с право.) Просто вратата се притваря всеки път по сантиметър-два и поглеждането, да не говорим за влизането в стаята, става доста по-бавно, трудно, проверено, изпипано...
//...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
