Днеска тъкмо си говорихме, че предвид годините, на които сме, с приятелката ми, всяка връзка до намирането на Точния човек /който по план трябва да се появи след около 3-4 години / ще е със срок на годност - ще има начало - бурно, красиво, емоционално... след това раздяла - сълзи, ревове, тръшканици... Тогава ще се появи Той, ще се дундуркаме 2-3 години заедно... вече ще сме на близо 30-тина /омфг / и тогава вече щеш-не щеш започваш да се възпроизвеждаш, че иначе може да изтървем и последния влак.

Изобщо не ми се заражда майчинския инстинкт като се занимавам с малкия ми братовчед, който е на годинка и половина. Обичам го като някое по-малко братче ли, не знам как да го обясня.. ей така да му се радвам, да го гушкам, да го мачкам, да го забавлявам по 1-2 часа дневно, колкото майка му да си отдъхне.. и толкова.
Нещо ме е шубе още да си представя другояче нещата.