Не се състои в такова планиране. Най-малкото, защото при мен трябва допитване до другия човек във връзката. Без негово желание по въпроса, това няма как да стане. На този етап за него това са далечни неща, за които не мислим сериозно. А и той е човек, който не обича да планира дори какво ще правим довечера. Аз пък си имам план поне...седмица напред-за готвене,учене, работа...Не мога да не мисля за това. Не мога да не мисля за факта, че заради 2 мои здравословни проблема, трябва да родя колкото се може по-скоро. Не мога да пренебрегна фактът, че не съм способна все още да гледам дете. Не мога и да си кривя душата, че го искам силно и бих зарязала всичко заради бебе. Изобщо...много ми е сложно. Наистина е по-добре да не планираш, но понякога е невъзможно.

Иначе ето пример с прибързан и неприбързан брак на жени на една и съща възраст-сестри. Майка ми и леля ми имат 8 години разлика и са били бременни с мен и братовчед ми по едно и също време. Първото дете на мама, т.е. кака е точно 8 години по-голямо от нас с братовчеда. Т.е. родили са и двете на малко преди да навършат 23 първото си дете. Вече споменах бракът на родителите си, а възпитанието и образованието на мен и сестра ми е на най-доброто ниво. Леля и свако са се оженили след няколко месеца връзка, той е бил на 20 и изобщо бърза робата. Братовчед ми е точно от тоя тип, за който говориш. Едва завърши и средно. Сега живее с майка си в друг град на 300 км от свако и не си идват с месеци. Бракът им е доста зле от много време...2 сестри, живеещи цял живот през 1 етаж, а толкова различни. Просто едната се е омъжила от страст, а другата от разум и обич. Друг е въпросът, че ние със сестра ми сме същото нещо. Тя е мга импулсивна, а аз вечно обмислям и премислям...Боя се за себе си, че ще пропусна тръпката в нещата, а тя ще е разочарована и наранена...пак.