И сега пиша тази тема със сълзи на очи, и болка в душата си.Татко почина, и сякаш радостта изчезна завинаги, сълзите ми не спират, а болката се увеличава.Не знам защо е пиша тази тема, може би за да си излея малко мъката.Чувствам се виновна, че не успях да направя всичко по силите си, а той си отиде.Гледам нагоре, и се питам къде е?Не можах да го видя в последните му минути, и повече никога няма да го видя.Оттогава всичко ми върви на зле, и депресията ме поглъща, не мога да си намеря работа, а семейството ми не е от най-заможните, в училище е ужас(на 18 съм и завършвам тази година).Исках само да кажа...ценете родителите си, колкото и понякога да им се ядосвате понякога те ви обичат.Надявам се скоро малко да ми улекне, но никога няма да ми мине напълно...

Съжелявам ако съм развалила настроението на някои

Приятен ден