Пепелни спомени


От слабите отломки
Се раждат силни греди
Които надминават „преди”.

От гредите огън
Избива студа и буди нов.
Облак носи зъл гръм
А сойка надава врескливия зов.

Нови начала се раждат
От потъпкани преди пътеки
Листа дървото си израждат
И скъсват времето „навеки”.

Нокът припламва и изгаря ръка
Кожата гърчи се и потъва.
Поглъща я нова, безмътна река
„Стоманата не ще се огъва”.

От силните греди
Ще се извие паметник от камък.
Не ще го него покори
Ни мраз на зима, ни летния пламък.