есе на тема: ИЗКУШЕНИЕТО?

[marsilia]

Спешно ми трябва есе на тази тема за утре! Благодаря предварително


shadow4e
Грешен раздел

[marsilia]

плс помогнете

[Axe_vs_Sword]

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=159102
копни заглавието на темата ти в google и това е първото, което ще ти излезе

[marsilia]

Прочетох тази тема, но нещо не ми допадна много. Ако не намеря друго ще е това! Благодаря

[TEARS]

ИЗКУШЕНИЯТА
Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо. Изкушение също така е да вървиш напред, а и да помниш, да обичаш и да мразиш, да търсиш мъст или да прощаваш. Да, това е нашият живот - една безкрайна плетеница от изкушения, подобна на тази, която паякът изплита, за да улавя своите жертви. Нишките на паяжината са пътищата, които следваме. Едни от тях водят към избраната цел, а други служат за заблуда и ако човек не осъзнае това навреме, бива оплетен и страда под ударите на собственото си неблагоразумие и непредвидливост. Но можем ли винаги да сме разумни и предвидливи? Не, разбира се. Това е невъзможно. А как тогава би трябвало да живеем своя живот?
Има множество житейски философии, всяка една от които дава различен отговор на този въпрос. Начинът на живот се определя от крайната цел. А коя е тя? Според философската школа на хедонистите например крайната цел е доставянето на сетивни удоволствия, от които трябва да се възползваш, но не да ставаш техен роб. Епикурейците пък смятат, че удоволствието (акцент се поставя върху духовните удоволствия) е път към щастието, но не самото щастие, а благоразумието е крайната цел. Една от най-добре познатите ни житейски философии - тази на християнството, проповядва устояване на изкушенията, чийто източник е дяволът, защото основната цел е спасяването на душата чрез нейното завръщане в лоното Божие.
Но всъщност какво представлява изкушението? Не всяко удоволствие е такова. Не е изкушение насладата, която човек изпитва, след като е постигнал това, за което се е борил и трудил дълго време. Не е изкушение и това, което човек е принуден да направи, макар да знае, че е грешно. Не, такава постъпка е продиктувана от това, което наричаме необходимост. А за да говорим за изкушение, трябва да имаме право на избор, свобода на съзнанието. Изкушението е желание, по-скоро каприз, тъй като не ни е чак толкова необходимо, но което, изглежда, е с много по-голяма притегателна сила от необходимостта. Защо ли? Защото е или забранено, или просто обществото, в което живеем, ни учи да го избягваме.
Но на практика можем ли ние, хората, на момента да разпознаем изкушението и да намерим сили просто да го подминем?
Според древногръцкия философ Аристотел добродетелта е средина, мяра между две неправилни действия, между излишъка и недостига. Да откриеш и да се придържаш към тази средина, която е една точка от безкрайна права, е като да ходиш по острието на остър бръснач. Изводът е, че да си непрестанно добродетелен и способен да не се поддаваш на каквито и да било изкушения, е невъзможно. Трябва да се примирим с това свое несъвършенство, но не и да преставаме да търсим средината, която ще ни донесе хармония със себе си и с околния свят. В нас е заложен едновременно стремежът към съвършенство и към несъвършенство. И именно това противоречие, този сблъсък ни прави силни.
Изкушенията в крайна сметка може да се окаже, че не са толкова ненужни, колкото си мислим. Те каляват духа ни и подхранват ума ни не само когато ги избягваме, но и когато се поддаваме на тях. Казват, че едно нещо се познава най-добре и най-лесно тогава, когато се гледа отстрани. Тогава каква по-подходяща отправна точка за наблюдение на правия път има от тази, която се намира встрани от него, тоест - на която заставаме, след като сме поели по погрешна пътека?
Разбира се, не трябва да се отклоняваме всеки път, когато зърнем овощно дръвче, чиито сочни и узрели плодове ни викат. Понякога трябва да сме глухи, защото често чуваме това, което ни се иска, но което не е реално. И все пак, ние толкова много обичаме да витаем в облаците! Добре, нека! Но не бива да забравяме, че всеки полет има приземяване, което понякога може да е доста болезнено. Ако не можем да се придържаме към латинската мисъл: “Imperari sibi maximum est imperium.” (“Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.”), то тогава е най-добре да се научим да управляваме “машината на изкушенията” така, че да не се нараним.


ИЗКУШЕНИЕТО

Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение.Животът е море от изкушения. изкушение е да останеш, а да искаш и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш,да се докажеш че можеш да притежаваш това което някой др. Животът ни поднася всякакви изкушения, на които човек може да устои само със силна воля и желание. Както Ева е изкусена от “сладкия грях”, така и всеки един човек в даден момент от живота си трябва да направи своя избор. Избор дали да се изправи срещу въведените обществени приципи или да върви по нов изкусителен път, предлагащ неизвестни неща. А хората са любопитни.

В днешно време има толкова мн изкушения и мн от хората си казват ,че"единствения начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш" аз също съм мислила по този начин и съм допускала грешки но не съжелявам за тях защото си взимам поуки което ме навежда на мисълта че то не е нещо лошо или поне не винаги.
нищо не може да се сравни с чувството-нещо да завладява мислите ти, да разбужда всички чувства и емоции в теб и да не ти дава спокойствие ден и нощ...да се движиш по ръба и да рискуваш, да искаш нещо повече от всичко а да знаеш че е забранено,да знаеш че можеш да го имаш ,но не трябва.

“Забранения плод” е сладко изкушение, но неговото изкупление е скъпо. Изкуплението е поемане на всички добри и лоши последствия от изкушението. Всеки човек изкупва своите грешки.
изкусеният може да съгреши и да съжелява за това ,например ако искушението е от типа "искам те докато не те имам" или с голям риск и изгубиш а, може и да не съжелява,но чувството че си си съгрешил настъпва след последствията,а понякога това е твърде късно.

в този живот ние трябва да се научим да различаваме изкушенията ако искаме да не ни заболи от тях
Но на практика можем ли ние, хората, на момента да го разпознаем и да намерим сили просто да го подминем?
както казах вече самата аз се отдавам на изкушението -едно желание колкото и да се подтиска то си остава дори става по силно -знам че всяко зло за добро -благодарение на грешките си ще си взема поука,защото Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.

забранените неща в крайна сметка може да се окаже, че не са толкова ненужни, колкото си мислим. Те каляват духа ни и подхранват ума ни не само когато ги избягваме, но и когато се поддаваме на тях.
Добър или лош “забраненият плод” винаги ще води до изкушение, а след това може би изкупление.

[Seducti0n]

имам авторско есе, във важната тема в тоя раздел
файнд ит.

[marsilia]

ем мерси на всички написах го вече