И пак краи смалчаните хижи
вървя в бледосиня магла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.

Като че злорадствени песни
напяват незнаини беди
и трепнат,угаснат и блеснат
над затвора двете звезди.

А спрели за миг до фенеря
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.

И сякаш потрошена слюда,
снежинки краи тях се въртят
и в някаква смутна почуда
децата с ичи ги ловят.

А бликат снежинки сребристи,
прелитат,блестят кам кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.