Човешкият ум все още не е намерил средство,чрез което би могъл да проникне през материята,да види отвъд невидимото,да'прочете'тайн те на човека и заобикалчщия го свят.Ако подобно нещо съществуваше,ако човек,вземайки някакво хапче,капки или нещо друго,добиеше тази способност,колко ли би се променил животът. Какво бих направил аз,ако очите ми имаха възможността да проникват през материята?Навярно би ми се струвало в началото твърде интересно и предизвикателно.Бих искал да разбера какво мислят другите за мен,дали са искрени приятелите ми.Ще ми бъде любопитно да знам какви контролни замислят учителите и кога ще ме изпитат.Така ще бъда винаги подготвен и няма да треперя в очакване да чуя името си.Може би ще искам да знам какви болести заплашват здравето на близките ми и ще ги предупредя да се лекуват навреме.Сигурно биха се появили и други желания,защото това е невероятна възможност да предвиждаш и да управляваш света около себе си.
Ако имах рентгенови очи, бих искал да проверя доколко искрени са приятелите ми.Само че не знам как ще реагирам, ако разбера,че са приятели само на думи.Дали ще им кажа право в очите, че са неискрени, като им разкрия моята 'свръхестествена' способност, или ще премълча и ще се направя, че им вярвам.
Чудесно би било да прониквам в главите на моите учители, за да разбера какви контролни ще дават ,на какво ще ме изпитат.Така винаги ще съм си научил само най-необходимото,без да се налага да прекарвам цели часове над учебниците
Ако имах рентгенови очи, бих могъл да откиря навреме някои от болестите, които видимо се появяват много късно,и да предупредя близките си да се лекуват.Така бих спасил живота им.
Способността да проникваш през материята благодарение на рентгеновия поглед е привилегия, но и голям товар.Не смятам, че бих се забавлявал като Мими Тромпеева, ако разбера,че приятелите ми имат мозък,фин като паяжина.Напротив, това би ме разтревожило.Или, ако в автобуса, пътувайки за училище, всеки ден се докосвам до проблемит, до грижите и болките на другите хора.
Според мен една такава възможност в началото би ми изхлеждала като вълнуващо приключение, но постепенно бих изгубил интерес, защото е по-добре да откриваш нещата за себе си постепенно , отколкото да научиш всичко изведнъж.