Цитирай Първоначално написано от SiegHeil
И един ден ставаш на 60, обърщаш се и виждаш че си пропилял живота си в планове, когато е трябвало да живееш си мислил как ще живееш утре, че имаш планове вместо мечти...и си разпиляваш мозъка на някоя стена, n'joy
Дразниш ме и щи кажа защо - защото разбираш, че нещата трябва да са така както говориш, но не живееш по тоя начин. Простото обяснение - така не може да се живее. Не можеш да живееш само за днес. Да ти припомня, че всеки ден имаш какво да ядеш, защото майка ти и баща ти вчера са учили нещо, което днес да работят, за да могат утре да ти сложат на масата нещо за ядене, дете непросветлено. Ти продължавай да си живееш за днес, без да мислиш за утре, и си стой в неведение за нещата, които се случват около теб.