Да.Мисля,че следната статия дава отговор и може да ти е от полза:
Раковите заболявания са вторите по разпространение заболявания след сърдечно-съдовите болести, които предизвикват смъртта на милиони хора по света. В България различните видове рак са причина за 13-15% от общата смъртност на населението. Голяма част от раковите заболявания са свързани с храненето и рискът за възникването на раковите процеси може значително да бъде намален при положителна промяна в хранителното поведение. Голям оптимизъм за възможността да намалим заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания ни дава фактът, че раковият процес може да бъде повлиян обратимо на всеки негов етап.

Причини за развитието на рак

Причини за развитието на ракови заболявания могат да бъдат:

*
Вируси – само при някои видове рак (например рак на носната кухина и дихателната тръба, рак на черния дроб, рак на стомаха);
*
Радиация – около 3 % от раковите заболявания се свързват с въздействието на радиационно въздействие;
*
Химични вещества ( включително и хранителни канцерогени) – предизвикват от 70 до 90% от раковите заболявания.

Ефектите на свободните радикали, които се натрупват под въздействието на радиацията и голяма част от химичните канцерогени върху клетъчните структури се считат за едни от основните причини за развитие на раковите процеси. Свободните радикали могат да увреждат нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене.

Хранителни канцерогени

Хранителните продукти могат да станат източници на канцерогени (вещества, предизвикващи рак) при следните случаи:

*
Печене на директен огън (грил). Канцерогенни вещества, които предизвикват рак на стомаха могат да се получат, както при изгарянето на храните, богати на белтъци като месото и рибата, така и при въглехидратните храни;
*
При прибавянето на нитрит с цел консервиране в пушените меса, бекона и други месни продукти - могат да се образуват нитрозосъединения, които предизвикват рак на стомаха;
*
При лошо съхраняване (висока влажност и температура) на фъстъци и други ядки, зърнени храни (главно царевица), бобови храни, някои плодове (смокини), се развиват гъбички, които образуват вещества, предизвикващи главно рак на черния дроб.

Енергийната стойност на храната, видът и количеството на съдържащите се хранителни вещества в храните могат да увеличат или да намалят риска от развитие на ракови заболявания на различни органи.

Роля на енергийната стойност на храната и физическата активност

Установено е, че ниският енергиен прием се свързва с намаляване честотата и растежа на спонтанните тумори при експериментални животни. Обратно, при проучвания при хора се установява, че високата енергийна стойност на храната, специално когато това се дължи на голямо количество въглехидрати увеличава риска от рак на панкреасната жлеза. Механизмите са сложни и се свързват с въздействие върху нуклеиновите киселини и клетъчните функции.

Високият енергиен прием, когато е съчетан със затлъстяване повишава риска от развитие на рак на матката, на панкреаса, жлъчния мехур, дебелото черво и рак на гърдата. Счита се, че свъхтеглото и затлъстяването, при които има увеличаване на мазнините в тялото води до повишено натрупване на мастно разтворими химически канцерогени.

Установено е, че по-високата физическа активност намалява риска от рак на дебелото черво, както и от развитие на рак на белия дроб и гърдата. Механизмът на това действие се свързва с намаляване на така нареченото транзиторно време (времето на преминаване на канцерогенните вещества през организма).

Влияние на въглехидратите

При изследвания на хора е установено, че високият прием на захароза (рафинирана захар) се свързва с повишена смъртност от рак на гърдата и на дебелото черво. При проучвания върху експериментални животни се установява, че големите количества захароза стимулират туморния процес, предизвикан от химични вещества с раково действие. Вероятната причина на този ефект на високите количества на рафинираната захар се свързва с действието на високите нива на инсулина в кръвта след хиперконсумация на захар.

Голям брой проучвания при хора показват, че повишаване консумацията на хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, пектин и др.), които се намират в растителните продукти, особено в зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите зърнени храни и др., намалява риска от рак на правото и дебелото черво; има данни и по отношение рака на панкреаса и гърдата. Обратно, ниското съдържание на растителни влакнини се свързва с по- голяма честота на тези видове рак.

Установява се, че и нишестето, основният представител на сложните въглехидрати вероятно има предпазващ ефект по отношение рака на правото и дебелото черво. Счита се, че това действие на нишестето се дължи на ефекта на късоверижните мастни киселини, които се образуват при ферментацията на нишестето в дебелото черво.