Ще помоля всички ,които видят тази тема,да отговорят на анкетата.Просто искам да си направя изводите колко хора са сами и колко от вас си имат някой до себе си.
АЗ лично почти нямам такива хора до себе си.Може би светът е станал твърде завистлив и лицемерен и трудно се намират истински хора.
Тези ,които от мн години ми се пишеха ''приятелки'' винаги ,когато излизат навън не ме викат с тях.Вече нищо не е същото.Те се промениха и аз осъзнах ,че съм била използвана.Единственият истински човек ,който е с мен в най-трудните моменти е приятелят ми.Обичам го с цялото си сърце и се радвам ,че си имам поне него.Той е едничката ми упора.И в клас също имам няколко мн добрички приятелки ,които винаги ми помагат и в училище и се държат добре с мен.Но ми е тъпо,че тези които уж ми бяха най-добри приятелки-се оказват пълни непукисти ,когато стане дума за мен.И се питам -защо пък на мен трябва да ми пука за тях,след като на тях им е все едно?
това се опитвам да осъзная и,че няма други които искат да ти помогнат освен семейството и любимия човек.Но тък ,като родителите ми не живеят с мен си имам само приятеля ми.Радвам се че,когато настъпят ваканциите и няма да имам приятелки ,с които да излезна,то ще мога да изляза поне с него.Защото ,когато съм с него не се нуждая от никой и нищо.С него имам целият свят.***Затова бих ви посъветвала,ако
чувствате ,че до вас имате истински приятел,(такъв ,който не ви е предавал) то ценете го,както той ви цени!Уважавайте го,както той вас!
Отнасяйте се с него,както той се отнася с вас!