Дарла, спя си добре нощем, защото именно тези деца ме съсипват-нервно, емоционално и даже физически(често съм без глас и ме болят краката от постоянното обикаляне и следене дали няма отворен порно материал или такъв с насилие по мониторите. Днес им хрумна да гледат гей....еротика да го кажем, защото имаше опипване с облекло и целувки по устата. Почнаха подмятания, че еди кой си е гей. Казах им, че мен това не ме вълнува-с кого си лягат си е тяхна работа. Гей-изцепките спряха. Няма да коментирам на какви и по колко игри играят. няма да коментирам също колко зле и невъзпитано се държат, как ме псуват...Знаеш ли, свикнах. Е, сега ще ходя на 2 родителски срещи, защото положението в тази 2 класа е нетърпимо, но като цяло.......посвикнах с тези проблеми. Истината е, че 1 към друго не са много агресивни(въпреки, че вчера в часа ми влезе пребито от момиче момче, но и аз навремето бая ступвах съучениците си и разбирам постъпката). мога да ти кажа, че преди време имаше много тормоз между учениците. Сега е тормоз по линия ученик-учител. Защото загубиха уважението към човека, към личността, към позицията му и към институцията като цяло. Казват, че не е лично, но просто така са свикнали да правят в часове с компютърна техника. Ние не бяхме такива...разбирахме кога ни подават ръка и не я хапехме, а я приемахме за помощ...Злобата и агресията към мен(а аз съм толкова млада и неопитна) е ужасна. Виждам я в очите им, зад ехидната им усмивчица, зад безбройните им лъжи. Станали са хитри, алчни, мързеливи и манипулативни...Тези неща разбира се се влияят и от средата(бедни сме, тежко е, криза е ако щеш-човек се озлобява), но не е само в това проблемът. Но точно тази качества има и в родителите им. Има едно психолого-педагогически консултативни кабинети. ходих на няколко сбирки есента. Събират се психолог, учители и родители и се обсъждат проблеми...Наглостта, липсата на възпитание и такт, упоритостта и арогантността на родителите беше не по-малка. И това бяха предимно колежки(рядко хора с други професии са свободни 2 и 30 следобед), но в детски градини и училища. Ние като родители(аз не де, ама бъдещи) и като педагози трябва да даваме пример. Е, как да го даваме като се плюем, като ни мързи, като сме алчни, като не отделяме време за възпитание в учебния процес...Аз не съм била в чужбина и още по-малко съм живяла. Не знам какво е. не знам мога ли да вирея извън тази среда и в друга държава. Искам да остана тук, искам да възпитам и отгледам децата си тук, искам да ги направя хора тук. не искам в тях да виждам злоба и агресия. но искам да го направя тук. Не от патриотизъм...просто искам да направя крачка към промяна ТУК!