Има и още за героите, което може да се спомене.
Това Бела е най-жалкият образ в литературата, който съм срещала скоро. Слаба, неуверена, неуравновесена. Не може да съществува, ако около нея не се върти някой як мъжага, да я защитава. Това особено си проличава във втората книга. А Едуард на моменти е толкова противно обсебващ, че ми идеше да го прасна със собствената му книга. Джейкъб е някакъв темерут... Изобщо - слаби герои, много слаби.
И за да не си кривя душата, признавам, сагата ми хареса, увлекателна е, става за убиване на свободното време, но има толкова много слаби места, че е направо трагично. Държа да кажа, че прочетох и четирите книги на английски. Речникът на авторката е толкова беден, че непознатите ми думи свършиха още в средата на първата книга.
Умее да се пресъздава емоции, но начинът й на изразяване е еднообразен.
Освен това, третата книга е като изсмукана от пръстите, личи си, че е направена чисто с комерсиална цел. Четвъртата също донякъде ми досади. Може би беше най-добре да издаде онази "Forever Dawn", вместо изкуствено да я разбива на три други книги.