Цитирай Първоначално написано от NawleK
Цитирай Първоначално написано от fi7nesa
Не мога да разбера всички които напускате България по един или друг начин, и на всичкото отгоре после се хвалите и обиждате собствената си държава, какви ценности имате на този свят. Всички уж сте отишли за по-добро образование, повече пари. Нима бихте пожертвали всичко, свързано с духовното богатство и историята на България само за да живеете по- добре?? За мен хора които отиват и зарязват своята страна са нищо повече от едни продажници, който в последните си дни ще са едни напълно изпразнени от чест и родолюбие предатели..
Ти ще ми говориш така когато обиколиш местата който аз съм бил. Когато видиш това което съм видял. Когато научиш езиците който аз говоря. Ти ще ми говориш така когато спреш да ми зяпаш колата като застана на светофата. Ти ще ми говориш така когато постигнеш повече от мене!!! Аз съм с 3 паспорта и говоря 3 езика и имам повече пари от колкото скапаното ти село има общо. Когато твоя баща спре да работи за такива като моя баща и когато твоята майка спре да спи с такива като мене тогава ще ми държиш фасон. И още нещо в България ако не идваха пари от такива като мене ти щеше да си на улицата гладен !!! Точно такива като мене където работят извън България и пращат пари в България още я държат някси тая държава защото докато вие боклуци гласувате за кретени като бойко все по-лошо ще става!!!
Точно заради такива като твойте родители и като теб България е зле, а българския народ гладува. Защото сте постигнали богатството си само и единствено чрез крадене и нечистотии. Преди 89 сте били най-предани на БКП и затова сте колили и бесили, след 89 обърнахте палачинката и станахте капиталисти и "демократи", за да може пак да лапкате и крадете наволя без никой да ви пипа. И когато такива като вас бъдете лишени от незаконно придобитите си богатства, които бъдат инвестирани в развитието на България, тя отново ще е нормална бяла държава и българския народ ще има високи доходи и възможност на нормално развитие!


Moderated by slun4ice
т.2