Часът на Мантикората

[ScionOfStorm]

Часът на Мантикората

„Човекът не е роден да обича;
Нито да се възхищава на красивото.
За него няма красиво, не може да го докосне.
Само омраза може да вирее в това същество.”

Още от майчина гърда
Вливат се сяра и горчив живак
Покорява после се властта
Ражда се изрод в най-тежък мрак.

Красивото съсипва и издига егоизъм
Със зъби, впити в своите любими.
В очите грее бледото петно садизъм
На външен вид – добродетели неопетними.

Трупове оставя след път от тръни
На тези, в които преди се е клел.
Буря в сърцето вие, ражда гръм, и
Усмихва се жестоко, отровата в себе си поел.

Той е Човекът, атом най-велик
Братоубийствена машина от проклятия.
Ножът в очите му е толкоз многолик
А душата плод на хилядолетните разпятия.

Часът на Мантикората надвисва над нас
Деца на най-нищожното създание.
Кръв плюем, сярата става наш последен глас
Убиваме другаря и изключваме
Изключваме разумното съзнание

[neocide]

поразително..

[ScionOfStorm]

радвам се, че мислите тъй, колежке :Ь