Темата ми няма за цел да покажа колко съм съпричастна (или не толкова), милосърдна или нещо от сорта.
Просто днес бях свидетел на нещо и ... става ми супер тъпо и тъжно и направо ми идваше да ревна насред улицата. Умря ми желание за каквото и да било да правя днес... по същество..
След края на часовете половината даскало се изнася от училище и възрастен човек на колело явно е ходил да си купи хляб и се прибира. Той ЯВНО въобще не беше добре. Косата му опадала, ръцете му надути и изсъхнали и се чува "тряс!" и всички поглеждат натам от където идва трясъка - този същия дядо пада с колелото. Бях все още поне на 20 метра и очаквах да видя какво ще последва. И какво последва- нищо. Човека нямаше сила дори да се изправи(пъшкаше и се беше сковал), кой знае от какво беше болен и как се беше ударил след тоя трясък, хляба му се разпиля на земята и всички (поне 60-70 човека) просто си отминаваха и го гледаха и обсъждаха. Някои даже се хихикаха. В този момент все едно някой ми изля една кофа студена вода отгоре. На всичкото отгоре, аз, заедно с цялото стадо, си отминахме без да му помогнем. После ми стана супер гадно като ми се избистриха нещата.. и си помислих и той как се е почувствал като толкова народ го отминава и не му помага. И с ипожелах и на мен да ми се случи някой ден, че да оценя хората и добротата в тях (ако я имат естествено). Тези, с които бях правиха обичайното - едната се хилеше, другата вика "Е, ние сме момичета, какво можем да направим", третата въобще май не забеляза. И аз също си продължавах пътя и отминавах човека. Освен това си дадох сметка от една постъпка само колко много неща си личат за човека - решителност, стратегия до някъде, качества, мислене, самочувствие... Почувствах се като някой боклук. На някой може да му се струва ебати тъпото, но всеки да си мисли каквото си иска. Трябваше просто да го споделя, да го напиша..