- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Страх ли ви е от смъртта?
Естествено.Всеки го е страх.Смъртта е най мистериозното и неизвестно нещо на човека.Не ме е страх от болката при умирането или нещо такова.Страх ме е от това, че живота няма да ми стигне за това което искам да направя.Че няма да си отида спокоен, че ще искам да живея още.Страх ме е от това да нямам избор.
Мен не ме е страх. Смъртта е просто освобожданаване на душата от тоя затвор за нея. Само ме е страх смъртта ми да не засегне другите, или да е в неподходящ момент, или да е преди да съм свършил нещо важно.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Не ме е страх от смъртта ..
Всеки го е страх малко или много.Мен лично ме е страх.
Не. Винаги като съм в кола си мисля ,че ще катастрофираме и ще умра.. и вече очаквам момента![]()
Ето ви един хубав цитат от филма Jacob's Ladder
Louis: Eckhart saw Hell too. He said: The only thing that burns in Hell is the part of you that won't let go of life, your memories, your attachments. They burn them all away. But they're not punishing you, he said. They're freeing your soul. So, if you're frightened of dying and... and you're holding on, you'll see devils tearing your life away. But if you've made your peace, then the devils are really angels, freeing you from the earth.
Audio ergo sum
Ще го кажа така - страхме е да умра на легло или в бездействие, не ме е страх да умра за България.
не неме е страх от това някой ден да умра.
имам притеснения дали ще мога да постигна целите си преди да отида от "дгурата страна" кадето е вечноста
хмм според мен от другата страна няма нищо както няма да ни има и нас там
в деня когато ние умрем умира и всичко около нас освен спомена за делата и идеите ни.затова докато сме живи трябва да направим така че спомена никога да не угасва поколения наред.
все ми е тая...все някога ще умра...неизбежно е...
въобще не ми пука...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Хаха всички така казвате.Не ви е страх от нищо ама като дойде момента...Първоначално написано от T72
Не ме е страх от смъртта сама по себе си! Повече ме е страх от неизвестността след нея...
При раждането си леля ми е изпадала в клинична смърт и е поела към светлината в тунела която е видяла. Малко преди да премине от другата страна на тунела в главата и е нахлула мисълта "Не! Не трябва да отивам там. Ще оставя детето си сираче..." и веднага след тази мисъл се е върнала обратно.
Тя все пак ми сподели, че усещането от цялото това събитие било много, много приятно и вълнуващо.
Затова не ме е страх от самата смърт, а ме е страх от неизвестността, намираща се в другия(светъл) край на тунела...![]()
Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб.Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън.Ако си дал на милата от своето сърце.Ако си дал на чуждите живот от себе си.Ако си дал,ако си дал от себе си,не си живял,не си живял на празно
Не страх ме е от това,какво ще оставя след себе си.Вероятно е кофти един ден просто да не се събудиш.![]()
страх не е точната дума а по-скоро притеснение защото да умра на 16 е нелепо след 30-40 години можеби няма да ме е страх но за сега предпочитам да живея живота си. В краен смисъл не искам да умирам хич скоро и това би трябвало да се счита за Да.
това за който го мързи ,да бе
Като не знаеш, какъв беше смисълът да го напишешПървоначално написано от Dimana99
![]()
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Страх ме е, разбира се!!!
... и не само от моята ; страх ме е , че един ден любимите ми хора няма да са до мен ... понякога се побърквам.
Разбира се, че даВсеки го е страх от смъртта, независимо каква религия изповядва и дали изповядва въобще такава, няма значение защото на всеки му се живее и всички много добре знаем че това става само веднъж
в каквото и да вярва човек едно е ясно - умреш ли, няма връщане и точно това е голямото притеснение
![]()
И си толкова убеден, защото... ? Си бил там и никога не си се връщал? Понеже си в главата на абсолютно всяко човешко същество и знаеш точно как чувства то относно смъртта? И че няма как да живееш повече от 1 път, понеже си невероятно запознат с този въпрос?...
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш.
"И утре е ден" - казала еднодневката...
The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing.
http://bg.christianreformation.net/forums/ <---- dig in.
Това май че е за мен, а?Първоначално написано от Naman07
Може би наистина малко прибързах, приобщавайки този страх за всички хора, но имах в предвид, че страха е една напълно нормална човешка емоция, както са любовта, радостта и тъгата.. Просто разсъждавах за нещата от моята гледна точка, стараейки се да бъда обективен, колкото и противоречиво да звучи това
Извинявам се ако с думите си съм засегнал убежденията на някои хора, не ми е било това намерението
![]()
А за това, че съм бил сигурен "че няма как да живееш повече от един път".. не съм сигурен, но не вярвам и досега никой не ме е убедил в противнотоАко е така бих се радвал, но живота след смъртта е сред тези теологични въпроси, за които отдавна съм се отказал да си изграждам мнение, защото никой не може да ми докаже правотата (дори самият аз) нито на едната страна, нито другата.. просто се придържам към най-простата и възможно най-оправданата за мен версия докато не намеря някоя по-добра и по-достоверна, която да ме накара да се почуствам, че, научавайки я, се доближавам до истината
![]()
И между другото, намерението ми въобще не е да влизам във ненужни спорове, с когото и да било, макар че в тоя форум това е най-често използваният начин на водене на разговорХайде лека вечер
![]()
И да, и не. Като се сетя как съм плакала за това как не искам да умирам направо ми става лошо. Толкова рев аз, едно пет годишно дете, съм изплака, защото не исках, и още не искам, никой мой познат да умира. Даже сега около мен баба ми говори с някаква нейна приятелка за много свои познати, които са починали. Направо ми стана лошо. А и не само старите хора умират, а и младите, което е най-страшното. Страх ме е да не остана сама на стари години, но от моята смърт как да ме е страх? Как, като е неизбежна и каквото и да направя все в почвата ще свърша. По-добре да не ме е страх и да живея сега всеки миг все едно ми е последно, да правя това, което искам, да съм щастлива. Не ме е страх. Всеки момент може нещо да се случи и вече да не съм измежду живите. Няма защо да ме е страх. Неизбежно е.
Вие на хероин ли сте бе?
не ме е страх от моята смърт страх ме е от това как майками и баща ми ще се почувстват като разберат
ОБИЧАМ ТЕ
Страх ме е, че може повече да не видя близките си. Страх ме е, че мога да остана сама там. Дано не стана свидетел на това,как червеите ми прояждат тялото. Страх ме е. Усещам, че там не ме чака нищо добро все още.
„Граници? Никога не съм виждал такива, но съм чувал, че съществували в умовете на повечето хора” - Тур Хейердал
То какво да ме е страх... Тъй или иначе ще си отида, тъй че страх, не страх...
Не. Ни най-малко.
На теорията съм: What will be, will be. Точка по въпроса.
Повече ме е страх от един малък паяк дори..![]()