Страх ли ви е от смъртта?

[bebii]

Оо ми да.Определено.Доста пъти съм си мислила кво може да ме очаква след като умра .. ?? Ии накрая се се депресирам и никога не намирам логично обяснение.Като си представя векове наред тъмнина.Поне нещо такова съм чела Абе ужас.Не ми се мисли.

[Allemande]

Не, защото знам, че ще се преродя. Чел съм материял и знам, че всички се прераждат, след като умрат.
ЛОЛ

Не всички. Има си начини за прекратяване на цикъла от прераждания.

[CelestiaL]

Не, защото знам, че ще се преродя. Чел съм материял и знам, че всички се прераждат, след като умрат.
ЛОЛ

Не всички. Има си начини за прекратяване на цикъла от прераждания.

Bullshit!(за горенаписаното)

Страх ме е повече от смъртта на близък човек от колкото от собствената ми смърт. Предпочитам да умра аз отколкото някой роднина или приятел, просто защото ако умра аз няма много много да ми пука, а ако си отиде някой близък ще се тормозя!

[bilqnavod]

Ако трябва да умирам сега ще умра от страх преди да съм умряла. Но иначе като стана дърта баба и никои не ме ще вече мисля че ще бъде по добре да умра и тогава няма да се страхувам...

[Belair]

Не,в крайна сметка всички умираме

[clever]

да.. не мисля;че има човек;който не го е страх от смъртта
Много хора твърдят така;ама в действителност изпитват страх от смъртта.

[vesinka899]

Да - определено ме е страх...

[iiirish]

Не, по-скоро ме плаши какво става след нея

[BladeOfMySoul]

Не.Незнам дали не ме е страх понеже наистина не ме е страх или защото на 16 смъртта е някак си далече...Малко е неадекватен този въпрос за тийн форум според мен.

[MovieGirl]

с риск да прозвучи нелепо, не ме е страх от собствената ми смърт, имам предвид- защо да ме е страх?? умирам и после- нищо! кое му е страшното??
но пък да умреш млад, преди да си изживял миговете на живота си- това вече е страшно!, както и смъртта на близък, винаги съм се ужасявала от тази мисъл..
аз не се страхувам от смъртта, а от това да загубя живота си, преди да съм го изживяла на мах, или да загубя някого, когото ценя и обичам (но това е лично мое мнение)

[ArrowsOfDeath]

но пък да умреш млад, преди да си изживял миговете на живота си- това вече е страшно!, както и смъртта на близък, винаги съм се ужасявала от тази мисъл..

Тук си противоречиш с

с риск да прозвучи нелепо, не ме е страх от собствената ми смърт, имам предвид- защо да ме е страх?? умирам и после- нищо! кое му е страшното??

Ако наистина няма нищо след смъртта, то няма да осъзнаеш преждевременната загуба на живота си.

[DieselBlood]

От собствената ми смарт не ме е страх.Аз съм човек,който приема всичко с гордо вдигната глава.От смъртта на близак ме е страх.

[Viche]

Всички ги е страх от смъртта.

[EcTeTa]

Не - често имам моменти в, които ми се иска да умра и после като се успокоя не съжалявам за това, което съм си пожелал...

Vesko на колко си години бе чядо

[Shia]

Повече ме е страх от старостта,отколкото смъртта.
Смъртта те застига по всяко време,а старостта е неизбежна.

[betterman]

зависи от мисалта

[Violenza]

Страх ме е. И не само от моята ами и от смъртта на близък човек, не знам дали бих го преживяла.
Най-много се страхувам от това да умра прекалено рано, преди да съм изживяла достатъчно, и от бавната смърт.

[chill]

От собствената ми смарт не ме е страх.Аз съм човек,който приема всичко с гордо вдигната глава.От смъртта на близак ме е страх.

Т'ва ме разби

[CrAzYanDlaZy]

искам да умра!! хипер ми е интересно какво ще стане, мисля че ше е мн яко :P ама сериозно говоря ...[/i]

[ShiZo]

И не и да.
Не, защото нищо не свършва там.
Да, защото оставаш абсолютно сам..

[marin4itu]

Не ме страх толкова от смъртта, колкото от това, че не знам какво следва след нея...

[iiordanova]

Да .. страх ме е , но не знам от самата мисъл или от смърттта ..
Смъртта е неизбежна. Всеки го е страх , но едни го съзнават .. други - не.

[scanadal]

От смъртта не,но от моментът преди нея се страхувам.Онзи момент непосредствено преди всичко да свърши

[Belair]

Толкова пъти съм се сблъсквал със смъртта,че не мисля за нея

[filmimilmi]

Страха от смъртта идва от това, че приживе не си свършил всичко, което си искал да направиш някога. Не може да приемеш края спокойно ако си оставил незавършени дела след себе си. Но в крайна сметка няма правила за това какво е било необходимо да свършиш, все пак всички цели сам си ги поствяш. Просто трябва да се примириш, че си успял да извлечеш толкова от живота си, колкото е било възможно и да отстъпиш мястото си за нови хора. Не трябва да напускаш този свят с чувство за вина към себе си, трябва да си спокоен, че си живял така както си живял или по-точно. Да разбереш, че точно това, което си дал от себе си е напълно достатъчно, за да разбереш, че животът ти не е изтекъл по безмислен начин.