Страх ли ви е от смъртта?

[haaveilua]

Мен лично ме е страх от начина, по който ще умра.
За товаа :
Живей един път, но както трябва
слънцето няма цяла вечност да те радва.
Граби с шепи обичай всеки,
края не тежи ако дните ти са леки.

[YouDontKnowMe]

Страх ме е от смъртта и болеста , като цяло . Прекалено много нещастие донасят на всички - най - вече на близките на пострадалия.

[HRaBr0TyYKeBaPcHe]

Всеки ги е страх от смъртта дори и да не признава.А тези които си мислят, че не ги е страх значи не са се замисляли

[domain]

Човек сънува, че пропада и попринциш се буди се докато пада - стреснат = нормална реакция. 1 вид показва, че страха от смърта е на подсъзнателно ниво.

[gandalfepi4]

знаете ли, много е лесно някой да говори дали го е страх от смъртта докато седи на компа ама полужението драматично се променя ако седиш пред някой с патлак/нож/бухалка/тъща.

ако някой се е изправил пред смъртна опасност чак тогава има право да говори според мен. не може да не си почувствал живота си застрашен до толкова че да си мислиш че ще пукнеш след 5 секунди и да се правиш на безстрашен

а по темата вече-зависи. от непосредствена смъртна опасност хич не ме е бъзе (2 случая) щото от адреналин не си знаеш гъзъ къде е камо ли да те избива на философски въпроси.

а от смъртта по принцип-миии... уважавам я така да се каже.
не смятам че страх е нещо което трябва да се изпитва от неизбежното просто няма смисъл. обаче че не ми се иска да пукна и да изчезна завинаги не ми се иска даже хич

[HRaBr0TyYKeBaPcHe]

знаете ли, много е лесно някой да говори дали го е страх от смъртта докато седи на компа ама полужението драматично се променя ако седиш пред някой с патлак/нож/бухалка/тъща.

ако някой се е изправил пред смъртна опасност чак тогава има право да говори според мен. не може да не си почувствал живота си застрашен до толкова че да си мислиш че ще пукнеш след 5 секунди и да се правиш на безстрашен

а по темата вече-зависи. от непосредствена смъртна опасност хич не ме е бъзе (2 случая) щото от адреналин не си знаеш гъзъ къде е камо ли да те избива на философски въпроси.

а от смъртта по принцип-миии... уважавам я така да се каже.
не смятам че страх е нещо което трябва да се изпитва от неизбежното просто няма смисъл. обаче че не ми се иска да пукна и да изчезна завинаги не ми се иска даже хич

Наистина е така...Ама тая тъща ма накефи

[Rounder]

Някой много лесно го казват това "не,не ме е страх" ...
много пъти сме се "гледали с нея (смърта) " и искам да ви кажа,че когато стане така,не само ви е страх.....потръпвате чак...

[filmimilmi]

Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост.

[BloomF]

По - скоро ме е страх от неизвестното, отколкото от смъртта..

[ZipFail]

Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост.

+100

[SmileyFace]

Това е едно от малкото неща,които наистина ме плашат! иска ми се да знаех какво точно ще стане с мен - независимо лошо или хубаво,пак би било доста по-добре от неизвестното

[vikiiitooo]

И мен като някои които отговаряха не ме е страх от смърта за какво? Страх ме е или то не е точно страх ами опасение как ще умра искам да е барзо само това малко ме тревожи....

[BadBadGirl]

Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост.

+100

Сългасна съм. И да,страх ме е и то много! Освен това не смятам,че след смъртта има ''нещо'' или животът продължава.Именно това най-ме плаши.

[DevilWish]

Преди бих отговорила с "не" ,но сега вече ме е страх.Направила съм достатъчно лоши неща в живота си. . но ако Господ иска ще ми ги опрости, всемилостивия.

[gandalfepi4]

^ "всемилостивия" а? грешките които си допуснала трябва да бъдат опростени само от хора при това само двама-ти и този който си прецакала. мнението на други хора изобщо не е важно след като си се извинила за обидата, върнала откраднатото, поправила счупеното или както там трябва да се направи компенсация.

а иначе от чисто религиозна гледна точка има и "грехове" които са грешка само и единствено в очите на бог (който и да е) и които са такива просто от лицемерие щото не го/ги/я нараняват по какъвто и да е начин а нямат никаква логическа основа но въпреки това се наказват с вечно мъчение:

ядене на миди/раци/главоноги, ебане на жена в цикъл, палене на огън в събота, носене на дрехи от различна материя, отказване да повярваш в говорщи мравки, подстригване на косата и тн и тн и тн

това идесетки други са все напъно незначителни глупости които са били наказуеми със смърт според "всемилостивия".

Има ли смисъл да се страхуваш от нещо, което не можеш да контролираш или промениш?

[DevilWish]

^ "всемилостивия" а? грешките които си допуснала трябва да бъдат опростени само от хора при това само двама-ти и този който си прецакала. мнението на други хора изобщо не е важно след като си се извинила за обидата, върнала откраднатото, поправила счупеното или както там трябва да се направи компенсация.

а иначе от чисто религиозна гледна точка има и "грехове" които са грешка само и единствено в очите на бог (който и да е) и които са такива просто от лицемерие щото не го/ги/я нараняват по какъвто и да е начин а нямат никаква логическа основа но въпреки това се наказват с вечно мъчение:

ядене на миди/раци/главоноги, е**не на жена в цикъл, палене на огън в събота, носене на дрехи от различна материя, отказване да повярваш в говорщи мравки, подстригване на косата и тн и тн и тн

това идесетки други са все напъно незначителни глупости които са били наказуеми със смърт според "всемилостивия".

Грешките ,които съм допуснала ще ми се опростоят ако Бог иска, ако Бог реши, че добрите ми дела са повече от грешките и най-вече ако се разкайвам за грешките и РАЗБИРАМ, че са грешки.Ако правя нещо грешно и си мисля, че е окей, то тогава това е непростимо

[SmilezZz]

Има ли смисъл да се страхуваш от нещо, което не можеш да контролираш или промениш?

[Concussion]

Всеки малко или много се страхува от смъртта. Но аз съм от тези, които се страхуват по-скоро от начина, по който ще умрат.

[MissDeadly]

Да... Даже преди време имах страхова невроза точно от тва

[Lancelot]

Страх ме е разбира се. Всеки го е страх, каквото и да казва. Било то скъп човек, хоби или просто лекия полъх на вятъра, на всеки му пука за нещо, всеки обича нещо, и всеки го е страх да изгуби това нещо.

[svetlio02]

красивите места , няма да останат завинаги след смъртта ти , ти ще изгниеш някъде си ..а когато слънцето един ден умре ще умре и земята тогава от хората ,приородата от теб мен и всичко останало няма да има и помен !

[Dicky]

За всички които имат страх от смърта независимоп дали е повлияна от силни религоизни вярвания или от незнание бих препоръчал да прочетът книгата на Долорес Кенън - Между живота и смърта . В нея ще се намерят много логични обяснение за това що е то живот и смърт и каква е тяхната цел.Ето малко цитат от нейната книга

http://dolorescannonbg.blogspot.com/...blog-post.html

[Ukhtar]

Нека ви запозная с възгледите на Бил Хикс.

http://www.youtube.com/watch?v=7D0BeLz5blM

Абстрахирайте се от гнусните наркотици.

Всеки от нас е просто съвкупност от частици, които в основата си са електрични заряди. Частиците се събират в една система, появява се consciousness-a ни и на практика живота, после умираме и частиците енергия продължават по своите пътища. ТОест живота е просто един миниатюрен сън в безкрайността.

Ба, не мога да се изразявам.

[DS]

Нв ме е страх, жал ми е за всички които ме обичат!
Но това е живота, едни се раждат - други умират!