Всичко започна толкова кротко,
сега и свършва толкова кротко.
Нито аз, нито ти се поглеждаме
с очи нежни, търпеливи, дълбоки;
поглед има, да, но бледен,
вече съм аз в душата си беден.
Зараза беше голяма твоята любов за мен,
чувствах се обичан, жив, променен,
но настана изведнъж тишина в нашите сърца,
мрак обви нашите малки слънчица.
Беше ми ти като залък, въздух и вода,
летях чрез теб аз леко в небосвода,
кръжах около сърцето ти и виках: „моя си, за бога”!
Ах, измина пролетта на нашата обич,
студът от теб ме зашлеви като бич.
Исках по-надълбоко в сърцето ти да плувам аз,
а сега там лед е,не ще се гмурна вече аз.
Ти си тръгваш, мила, върви, отлети,
Но знай, от теб само куршум ще ме отдели!


Лично аз съм го измислил, дано ви е харесало