Знаете ли, вдъхновена съм.
Нали се сещате като си измисляте любов и се загръщате в илюзията? Е, не е любов, не е и илюзия, но е едно хубаво реене. И някой вярва в мен.)

А от стиха махнах последната дума, а именно "мамо?".
Просто идваше прекалено лично.