Сцена, хора, глъч и нетърпение
Дишаш прах от хиляди забързани нозе
Усмихваш се, а ръцете ти потят се в напрежение.
Мрак , мълчание и звук на скърцащо резе.

Всички втренчени с отворени немигащи очи
Не подлагат на съмниние блестящата магия
Дете наблизо се изправя и крещи, просяга се и сочи
„Жената там изчезна.”- въздишка за нейната нелепа орисия.

Истина, илюзия или лъжлив спектакъл?
Не се замисляш, просто ръкопляскаш.
Не се замисляш за неоправданите моменти във които безкористно си плакaл.
Просто изумен във безумен транс въодушевен скандираш и умело ръкомахаш.

Излизаш сякаш от свещено място
Омагьосан от гениално представени лъжи
На улицата задушен от хиляди излъгани усмивки ти се вижда тясно
Защото знаеш, че утре душата ти отново ще кърви.
Знаеш, че някой ще те подведе, защото илюзията си ти.