Шепот

Говоря и не мисля,
Думи без опора
Празно е и мисля.
Безнадеждност и умора.

Извинение и се повтарям.
Свещ последна с пламък неугасващ.
Гори студено.
Последните врати затварям.
Светлина самотна в мрак омразен.

Дума превърната в куршум.
Пронизва те. Страхът ми те ранява.
Говориш на стена.
Отблъсната от моя ум.
Жадувам самота, но тя не ме спасява.
Въртеж от объркани моменти.
Преплитат се познати състояния.
Имам само думи – груби инструменти.
Глуха звучност обгръща хиляди мълчания.
Шептя, но никой не разбира.
Шепот, душата ми умира.