задръстихме кенефа със срички
във него заплуваха няколко
кафяво накъсани
бледи студени
премигащи
тъпи промити душички
стоиме и гледаме
възмутени с надежда
с шума на казана
зад вратата затворена
на мокрите плочки
хлебарка прескача
умрелите косми
и ний си мълчиме
превключваме кадъра
пак към чинията
с миризлива програма
под хипноза на тази водна
фиеста
Доместос
убива микробите
унищожава обитаваните от тях
изпълнени с мухъл
и плесен и продуктивност места
водата се смръкна
кенефа извика "Ура"