- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Freestyle
Мразя се и мразя теб
събувам се
стъпвам по леда проклет
той реже ме и се напуква
с палец изписвам любимата ти буква
кръвта ми го разтапя
рисувам
рана
аз, аз ... просто капя
чертая якроаления си пунктир
лаконично
полубожествено
полупрокълнат плашещ ме сатир
това си ти .. една енигма
леда ме грабна
имах само миг
успях само да премигна
и в огледалото на мъртвия клепач
запечатах те
потъвам
леден плач
Ей преливаме от чашите
Красива смес се получава
Балончета от хладко мляко
какао и лимони/?/
от жаба
принц измислен става
ПП:хее може да си ги връзваме
мислиш ли?
мисля, като мечо
пух ли беше
или пък перце
с тебешири, дечковци,
ще свържем днес пътечките
и пак е лято,
а слънцето в сърцето
Въздишките и те горчиви,
мой любими
глупава съм знам
така е
но обичам с всички сили
принцеси,
слончета летящи
с розови хоботчета
политат от вълшебния ми чай.
улови ги, хайде де...
не можеш - знам.
реят се свободни,
мислиш ли?
не знаеш - естествено.
тук аз съм шефа!
моите мечти следваме,
ще се подчиняваш!!!![]()
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.
стига си се ляла
по чешмите,
цвете
като изгориш,
пък, събери се,
разпръсни се
по небето
стрелките не ще
да се гонят
и сливат се минутите
във часовете
и миг е
нетраен,
на вечност ухае
протягаш ръце,
но се спираш,
да пипаш, знаеш,
не бива.
ПИФ-чо се обади
Ало, да- имаме ли връзка
Фристайлърка и тя се прави
маргаритка ще те кръстя пък
филия с лютеница
идва хммм
моя си е
нъц
бате,
уооот да фак
искам пухено легло
и супер мекичък матрак.
после да си сипя лютеница
да врътна италианска пица
да добавя сиренето краве
и со рупаньето да се справя
точка ще да сложим тук
чувам как водица капе от улук
и дъжд в стъпка грубичко навлиза
пък хлебарка мивката ни пак изгриза.
О.о
о.О
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Добре дошъл на нащо скромно парти
шапчица ти давам бързо
и салати
от домати се търкалят с баклавата
давай
викай я родата![]()
ти се ебавай
ама бабата врътна
днес 80така
хубаво ликьор с бадеми си гаврътна
но пък, виж, комай
пропусна един тур а ла "чака-рака"
но баклава с домати крещи ми на нещо лошо
виж - имаме рецепта тайна с другар ми Гошо
яко пастет и солидно майонеза
(може и Краси, може пък и Олинеза)
мажем смело на съсухрена филия
па после 'га пуснем идна Исихия..
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Да е Жива здарава твойта баба
цветя и ром
бадеми и фъстъци
Олинеза вместо Краси
читави и умни внуци
![]()
Гастрономите - встрани
дъвчете бързо,
ще броя до 3
килерът празен е,
а лапето се дави в Кола
обичам грахчетата
без принцеси,
а салатите
не ща да солА:Д
Отидох на косоубиец ;/ скалпира ме
страдам
умирам
любофтъ на живтами умре разбираш ли
ся сам на рапон
гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
толкова прокажени и смешни.
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.
На химическо
костюмите
кога си носите
понеже,
съблека ли го
като в окопи
в порите ми
крият се въпросите?
Нямам думи господа и дами
святичкото ми потече
гневна
продрана надежда
се влачи
далече...
Малко задимено кафене
пепел, смях, синкави ръце
Усмивчо- стига си ме хапал
я се виж целия си мокър от дъжда
Цун и теб по челцето
Не снимайте бе
Пазя ви всичките
Скривам ви
имам ви
и още нещо...
Обичам ви!
Дай да си запаля бе момче![]()
венчелистчетата ми
се разпиляват
и остава тичинка
една
ето я
насред къпини
тъжно свела е
глава
ароматът й го няма вече
и цветове, за да се вижда
отдалеч
не пчели
мухи я кацат вече
мед за износ
локви от компот
и вечно е зима
без сняг
по полето
Така като гледам няма никаква връзка между постовете.![]()
понякога чакам
на ледната вечер
омаята
с безброй
светлинки и воал
от тъничък вятър
да тръгна нанякъде
ничия
и ненадейно
избавлението свое
да срещна
под многолистните
кестени на улични
лампи в оранжев,
тих страх окъпани
опразват се улички,
непознати
хората тръгват
към вкъщи
утихва смеха на
деца и младежи
и лилавия въздух
мене прегръща
души ме с
пръсти от обич
захвърлена
там покрай строфите
нещо изщрака
чух за самоубийство
още един живот
между етажите падна
нищо...
колите препускат
юздите захванати здраво
още някой си отиде
забравен за кратко
утихнал през ехото
спирам се
нищо не виждам
взирам се
никой не мисли
за непознатия
пскочил внезапно ...
Горчиви,нещастни децата..
..мислеха си Те за времената,
в които училището ще свърши..
и те ще са си само вкъщии...![]()
To infinity and beyond.
нощ през юли
ще се срещнем
по пътя за морето
в сладкото от дюли
по просторите
в песен
дръж очите си
отворени
конвулсия
двудънни ями
с капкомер ги
мерим
не достигаме
тавана
Празноглед
с посивелия си тоалет
разтривам бавно слепоочия
назад напред
монолог със многоточия