Така като гледам няма никаква връзка между постовете.

понякога чакам
на ледната вечер
омаята
с безброй
светлинки и воал
от тъничък вятър
да тръгна нанякъде
ничия
и ненадейно
избавлението свое
да срещна
под многолистните
кестени на улични
лампи в оранжев,
тих страх окъпани
опразват се улички,
непознати
хората тръгват
към вкъщи
утихва смеха на
деца и младежи
и лилавия въздух
мене прегръща
души ме с
пръсти от обич
захвърлена
там покрай строфите