САМО, когато имам муза, пиша нещо. Най-често музата ми трае до написването на някой разказ, но не и повече.
Не мисля, че бих била способна да напиша цял роман.
Разбира се, мога да измислям неща и тн, но не искам да сядам и да пиша, само заради самото писане и с ясната цел 'сега пиша роман и това е.'
Мисля че подобни неща с fake и е вид неуважение и подигравка на самия акт на писането. Странно ми е как има хора, които имат толкова много вдъхновение, за написването на цял роман..или просто на мен ми е прекалено идеалистична представа за писането, но го уважавам много.
Пък е тъпо да пишеш, за да покажеш, че си написал нещо и за да си вдигнеш самочувствуето, без да чувстваш нещата. (и по-нататък за авторите, които пишат за пари, но тук още не става въпрос за такива неща)