С всеки изминал ден осъзнавам колко низши могат да са хората в отношенията си.
От 4 години съм в гимназия и бързо завързах приятелства с хората, които сега ме тормозят.
Всичко започна през лятото миналата година, когато те започнаха да се подиграват на килограмите ми.
Така и не разбирах защо, понеже съм едва 75 килограма и съм около 1.75. Вярно е, че съм присвоил тазната структура на майка ми и задните ми части са леко несъразмерни, но това не означава че съм дебел.

Един от тях, когото наричам клоуна (защото само се гаври), ми каза че тялото ми има 3 екстремно отличаващи се части - кратунище, шкумба и двубуз с бутчета. Търпях подигравките му цяла година. Той въвлече останалите 3 мои приятели срещу мен и сега ме гаврят, че не виждам и имитират слепия ми поглед. Аз нося очила само вкъщи и не искам да се показвам с тях защото чиковете (от английски - момичета) ще ме чопят (отрежат). Аз знам че съм атлетичен и мускулест, привличам много погледи, но тези низшите всеки ден ми подкопават самочувствието и много често рева под душа.

Клоуна ми измисли 100 личности, сред които наивна, на търтей, на дебел таксиджия, на провалящ се терорист, някакъв араб Челеби Чорби и Лебеню Кюфтенди. Откъде накъде ще им дойде на ум, че обичам да се тъпча с кюфтета и "шницили"?!? Аз ям само здравословна храна от магазина! Гласът ми е могъщ а те ми завиждат, затова го имитират иронично. Пак тоя хърбав клоун го измисли. Породи и някаква фантазия че съм имал говорни дефекти и не съм можел да произнасям Л и Р - waфwa, какwо, добwе и т.н. Демет, искам да се оттърва от него, защото всеки ден ми се натрапва в личното пространство и ми се подиграва. Той е голям стуудж и съм му казвал, че няма да се занимавам с него, защото е низш и няма личен живот, затова се рови в моя.

Тъкмо да забия момиче и той се натрапва и започва да имитира гласа ми и да иронизира гъза ми. Така 2 пъти разсмя моята неосъществена любов и тя също ми се подиграваше. Прекарах 2 нощи под душа в рев.
Искам да го убия тоя хърбав клоун!!!

Оня селянин и той само ми се мазни и после двуличничи. Дойде от някакво нечувано село и започна да ми върти селски номера и да ми проваля живота. Уж е на моя страна а оня клоун като започне с гласа ми, селянина се смее и аз надавам боен вой. Тоя низш селяк само обръща лопатата и е на страната на клоуна и двамата ме гаврят по цял ден, а после идва да ме успокоява! Не знам как да се оттърва от тях, защото ми писна вече да подкопават личността ми. Откъде накъде съм се имал за величие и съм ги смятал за по-низши от мен?!? Аз с нищо не ги предизвиквам и само да се обърна да вляза в класната стая, започват да се смеят на гъза ми.

Майка ми също ми се подиграва и ми вика "мишлинци", а клоуна измисли, че ми тъпчела раницата с допълнително учебници да съм бил остлабвал. Брат ми ме бие ама и той е хърбав стуудж. Не ми се занимава с тях. Баща ми пък е безработен защото го уволниха и сега по цял ден стои вкъщи. Май само той ме разбира, но работи с едни съмнителни типове и не знам как докарва толкова пари. Баба ми живее с нас и ми готви. Много я обичам, но тя не говори. Прогонва приятелите ми от блока с убийствения си поглед и после и те ми се смеят, че съм подчинен на мама.

Оня клоун сега пък измисли, че всички дебели момчета на моята възраст са ми братковци и че са дело на похотливия ми баща. Той ги правил "дебелички". Като възразих защо брат ми тогава е слаб, клоуна измисли, че той е плод от майка ми с друг мъж. ДЕМЕТ ТОЯ КЛОУН МРЪСЕН!!!

Всеки ден се връщам опетнен от неговите хули. Другите ми приятели от училище - Прилежния и Миро фешъна също започнаха да ми се подиграват. Дори Максим, който не обелва дума по цял ден отскоро започна да ми подхвърля някакви ебавки. Нямам търпение да забия чик и да се махна от тия низши стууджес защото знам че съм по-велик от тях и се опитвам да им го докажа със знания, но по-високата ми оценка е повод пак да ми се подиграват настървени.

Сега съм шах-матнат и рева всеки ден под душа, а майка ми вчера да вземе да ме заключи вътре и да загаси. Аз се разкрещях защото ми писна и ударих вратата с юмрук. Сега ме боли като пиша. Помогнете ми, това не е шега. Аз съм ходещ провал и дори семейството ми се държи лошо с мен. Най-простия таксиджия се държи по-добре с мен отколкото майка ми. Мислил съм да скачам в барата, докато е суха, от 7-я етаж, но ме е страх, че ще се проваля дори в опит за самоубийство. Не знам какво да правя и се чувствам много изоставен и преебан.

Сигурно и вие ще ми се подигравате, но вече не ме интересува. Решил съм да отбивам вербалните им низши атаки още 1 година и после съм свободен. Благодаря за вниманието.