4 години без него

[DieselBlood]

На този ден се навършват 4 години,откакто прадядо ми почина.Спомням си,че той беше здрав и як човек.Беше на 93 години,но въобще не му личеше.Нищо не го болеше,нямаше никъкви болести.И един ден се прибирам от даскало и виждам майка ми в кухнята плаче.Питам я какво е станало.А тя ми отговори "Прадядо ти почина".Това направо ми дойде като гръм от ясно небе.Близо 5 минути не можех да осмисля цялата ситуация.Как човек,на 93 години,без нищо да го боли,да умре ей така от самосебе си.Винаги ще си го спомням с много любов.Той имаше 3-ма правнука(мен и 2-та ми братовчеди),но мен обичаше като че ли най-много.Направо бях потресен.Имах чувството,че част от сърцето ми е спряла да бие.На погребението му не можах да отида-просто нямах сили.
Благодаря за отделеното внимание.

[Darkkiss]

голям прас

[got2Bthe1]

голям прас

Голям нещастник си...

По темата: Съжалявам знам какво е да загубиш някой близък...

[Darkkiss]

голям прас

Голям нещастник си...

По темата: Съжалявам знам какво е да загубиш някой близък...

ти па си селянин
и какво промени с това?

деа тъпите хора...

[got2Bthe1]

елелле голям си медиум как позна че съм от село....сега е мой ред : Ти си нещастник без смисъл в живота си затова псуваш сичко и сички нали???

[Jumbie483]

Съболезнования !

[Darkkiss]

елелле голям си медиум как позна че съм от село....сега е мой ред : Ти си нещастник без смисъл в живота си затова псуваш сичко и сички нали???

не позна
нали си мноо съпричастна към тоя дето згънал бе
какво му спамиш темата

тъпа селянка...

[MetalZone]

Съболезнования...

[SimonaShtonova]

Моите съболезнования
Не знам какво да ти кажа, защото нищо не може да се направи...
Явно така е трябвало да стане

[VerryBerry]

Моите съболезнования Понякога не е нужно да те боли нещо, за да умреш-прадядо ти е бил на 93 все пак,а това не е никак малко!Не можеш да очакваш да живее 100 и кусур години.
Аз не помня своя прадядо,знам само,че е починал много преди да се родя.Единствено знам,че съм била на 3-4 годинки ,когато моята прабаба е починала.Тя също доживя преклонна възраст 96 години.

П.С-Darkkis,това не е темата в която да показваш колко си "интересен"

[TheNewReligion]

Съжалявам. Цени родителите си и хората, които имаш до себе си, защото без тях е страшно.

[Really]

Моите събнолезнования. Моят също почина на 93 години, но преди повече от 3 години.

[vesito13]

Моите съболезнования
Знам какво ти е Тази година почина дядо ми , а беше само на 63 години . Бях му първата внучка . Когато беше по-млад , беше един от най-здравите хора , които съм познавала . Докато един ден не го пребиха след работа , само за да му вземат портмонето . Това преобърна живота му , едва ли не стана пулоинвалид . Въпреки това обаче изглеждаше толкова здрав и жизнен ... и е така изведнъж , от нищото почина . Никога няма да забравя , как го видях за последно . Тогава той беше усмихнат , а иначе беше човек , който рядко можеш да видиш усмихнат , беше доста сериозен . Но тогава лицето му направо сияеше. Знаех , че все някога ще се случи , осъзнавах го , но ми се струва , че беше твърде рано
И сега се сетих , след като се върнах на училище , класната ми , която беше по-стара от него , просто каза "Ми така , било м уе дошло времето , стар е бил . Случва се , но е нормално." Тогава просто , ме шашна ... Не мога да ти опиша как се почувствах

[lenito_sf]

сорри.. знам какво ти е . Баща ми почина преди 3 години.. и все още нямам смелост да отида на гробище.. независимо какъв е длучаят .. Просто ме е страх

[bubblebabe]

[Darkkiss]

УП бе
нали искаш всички да ти съчувстват
УП!!!

[thelideto]

Моите съболезнования

[Rofl4e]

ужас моите съболезнования

[Axe_vs_Sword]

И моите.

[_princess_]

Съжалявам.
Моята прабаба почина миналата година и беше почти на 95 години. Дядо ти е бил горе-долу на толкова, така че се замисли: те са си изживяли живота, щастливи са били, че имат деца, внуци и т.н. Аз като се сещам за баба вече дори не се насълзявам, защото тя е била слънчев човек, вярно е, липсва ми, но ще се повторя - дори за тях може и да е по-добре, защото те наистина са се наживяли.
А ние в какво време живеем? Убийства, наркотици, глобални затопляния, катастрофи... не се знае дали до 60 ще доживеем... Така че спокс

[hisy]

Моите съболезнования..!

[Darkkiss]

още 1 ъп

[Vilsy]

УП бе
нали искаш всички да ти съчувстват
УП!!!

Виж какво,това е форум , в който всеки споделя какво го мъчи,какво го радва и т.н.След като според теб темата е тъпа,защо пишеш в нея?И не те ли е срам да си толкова несъпричастен и коравосърдечен към чуждата болка?Не искам да кажа,че трябва да рониш сълзи,но поне имай уважение към другите потребители и хора в този форум!

Съжалявам за дядо ти...

[alexandra00]

Съжалявам, сигурно ти е много трудно. Бил си доста привързан към него.

[kinkygirl]

DieselBlood
Супер фен
Супер фен


Регистриран на: 04 Фев 2008
Мнения: 1282


МнениеПуснато на: Пет Май 01, 2009 1:58 am Заглавие: 4 години без него Отговорете с цитат
На този ден се навършват 4 години,откакто прадядо ми почина.Спомням си,че той беше здрав и як човек.Беше на 93 години,но въобще не му личеше.Нищо не го болеше,нямаше никъкви болести.И един ден се прибирам от даскало и виждам майка ми в кухнята плаче.Питам я какво е станало.А тя ми отговори "Прадядо ти почина".Това направо ми дойде като гръм от ясно небе.Близо 5 минути не можех да осмисля цялата ситуация.Как човек,на 93 години,без нищо да го боли,да умре ей така от самосебе си.Винаги ще си го спомням с много любов.Той имаше 3-ма правнука(мен и 2-та ми братовчеди),но мен обичаше като че ли най-много.Направо бях потресен.Имах чувството,че част от сърцето ми е спряла да бие.На погребението му не можах да отида-просто нямах сили.
Благодаря за отделеното внимание. Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad > миналата година така се случи и с мен само че с прабаба ми толкова я обичах ..един ден се върнах от даскало и минавам краи мама за да я видя в магазина виждам една нейна приятелка питам каде е майка ми тя ми каза:маийка ти и баща ти ги няма в момента съжалявам но баба ти е починала и са у вас.. като чух тези думи онемях сякаш сърцето ми спря ! .. побързах да се прибера у нас влизам гледам в кухнята баба ми ( дъщеря на прабаба ) и леля плачат отидох до бабината стая гледам баба лежи не мърда тялото и бе студено това ме потресе отидох в стаята си затворих се и започнах да плача.. не бях спряла цяла нощ на другата сутрин очите ми бяха кървясали..не можах за съжаление да отида на погребението родителите ми казаха че така ще е по-добре иначе как да го преживея нямах сили да отида .. Taka че не си само ти с такава история затова ти казвам знам от личен опит че не е лесно но дядо ти не би искал да страдаш .. той би искал да си щастлив .. благодаря на всички които прочетоха и моята история!