- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Детето, което е чуждо.
Не вижда.
Не чува.
Не говори.
Не ходи.
Не му остава много да живее.
Отричат го.
Пдиграват го.
Не му подават ръка,
когато му е нужна.
Гледат го с насмешка.
То е детето, което е чуждо.
Детето извън обществото.
Детето без приятели.
Детето, на което е нужно
подкрепа и близък човек.
Вяра и надежда в бъдещето,
и мечти, за които да се бори.
Помогнете да не се отчае.
Покажете му, че го обичате.
Помогнете му да помечтае
и да не съжалява, че на него не приличате!
....
Моля, ако не ви харесва, просто не пишете коментар!
Става, ама на места не ме грабва.
И, btw, защо да не напишат коментар и хора, които не са го харесали? Какво очакваш - само одобрение и усмихнати емотикони? И критика трябва да има.
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Еми ще трябва да потърпиш... Нагло е да искаш подобни неща...
Иначе - супер е според мен. : ) //
Нямам какво да го критикувам. : )
Просто е силно, особено в края..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Доста самоуверено е да не искаш критика.
Показвай го тогава на приятелите си- да ти казват колко е прекрасно.
ПП: съжалявам не се стърпях