Заб: Няма да се мъча да се формулирам и структурирам, каквото - такова.


В съвременния свят знанието, таланта, възможностите ценят ли се или други "умения" са приоритетни - лавиране, напасване, свободно моделиране спрямо средата?(с други думи - лицемерничене => пробивност)

Знаем, че масата носи етикет "нормално", съответно - правилно. Ако масата у нас е чалгата, което е безспорен факт, налага ли се да притъпиш себе си, да се смъкнеш по стълбата, за да се впишеш и успееш. За издигане не знам дали въобще може да се говори, защото звучи парадоксално.

Изключвайки религията, не нарушавате/ме ли изначални морални и духовни ценности, стремейки се към нещо на всяка цена, изневерявайки на себе си? Не говоря за лизане на задници дори, по-скоро за лицемерничене и т.нар. делови отношения с хора, които не отговарят на представите и идеалите ни. Да преглътнеш своите мнение, ценности, убеждения... не е ли ниско и пошло?
Размивайки границите, не пускате/ме ли сивото от рамката? А веднъж пуснато, просто свикнали с него, губим вяра, сили, желание да го преборим и затворим там, където му е мястото? Защо всяко начало за борба бива наименувано "бой с вятърни мелници"?

В модерния свят място за личности има ли?




---
ПП: Да, тепърва ще се сблъсквам със света, не ми харесва, не искам да се губя м/у тълпата. На всяка цена - да, но не и за сметка на себе си.