Има моменти в живота , когато за минута, ден , седмица, месеци се превръщаш в нещо, което в миналото те е отвращавало или си го смятал за ужасно и си знаел , че никога няма да ти се случи.Груб пример: като малък всеки си казва и представя как никога няма да пуши.Дори и от самата идея му се повръща, но след 10 години е захапал цигарката.
Потъпква ли си личността?Не, просто идеалите му и представите за света са изменили посоката си.

Когато застанеш от другата страна на огледалото, как ще погледнеш на себе си?
Рядко потъпкването на личните си идеали е насила.Почти винаги сам , без да се замислиш, си поставен в едно подобно положение.И след подобно изживяване ще продължиш ли да отричаш подобно държание?Или ще се впуснеш в дима забравяйки минали обещания.

Индивидуалността търси цял живот място да пусне котва.И много хора си блуждаят щасливо цял живот, без да изпитат нуждата да се отвърдят, без да застанат твърдо на страната на принципите си.

Достойнството е величина изцяло определена от самия теб.Подсъзнателно , а дори и съзнателно разделяш събитията , на такива под , и такива достатъчно издигнати за теб.Иначе, обществото като цяло си има своето достойнство , но то е изцяло погълнато от предразсъдъци.И в крайна сметка ще се осланяш на вече изградено и завършено достойнство или ще живееш всеки ден блуждейки между настроенията и паралелно с това твоето достойнсвто ще си играе на приливи и отливи. (попрекалих с повтарянето на "достойнство")


Цената е в твоето съзнание.Тя може да търпи толкова дръзки промени , че в крайна сметка да останеш без нея или да не си позволяваш нищо заради нея.

/може и да поизлезнах малко от темата, но това се разви в мен като идея, я права , я не/