Смърт

Виж;
кехлибар грее
докато процесията се вие
и блестят унили майчини сълзи.

Чуй;
сойка пее
сол бреговете ни мие
буря над главите с тътен бучи.

На дъб;
Ковчега ухае
Който братът мой изпраща
Между корени и тихи морета.

Скръб;
Небето сияе
Вятър молитвите ми отпраща
И повтаря на дървесата обета.

„Листата са моята кръв;
Стъблото е моят живот;
Планините са вечния взор;
Реките шептят водния хор;
Цял съм и не можеш да ме отнемеш.”