В кой бог трябва да се закълнем?

**wasabifresh** · 05-04-2009, 16:05

Всичко започна преди 2 месеца. Дотогава вярвахме в единствения, истинския Бог – този на шкембе чорбата…
Смятахме, че сме праведни и изпълняваме заповедите на бога на шкембето стриктно, но изпуснахме най-важната от тях, а именно – „почитай българската култура и храна, но най-вече вкусната шкембе чорба”.
Водени сляпо от любопитство към японската култура и мириса на суши с омлет, решихме да отидем на японски ресторант.Това беше първата фатална грешка, но за съжаление не беше и началото на грехопадението…

Разглеждайки менюто бяхме изкушени от многообразието на вкусни съставки в рамките на 1 (да, точно така, една!) супа – мисо супата..

Още щом я видяхме разбрахме, че трябва да започнем да ходим по-често на японски ресторанти.

В този момент бога на Мисо видя нашето колебание дали да опитаме супата и разбра, че все още сме подвластни на Бога на шкембето, но не му се наложи лично да се заеме с този проблем, защото..

Миризмата на мисо беше неустоима, а гъбите, носещи се по повърхността и само чакаха да бъдат изядени..

Още след първата лъжица вече не можехме да спрем – превърнахме се в поданици на Мисото. При гледката бога на мисо се отврати от начина, по който се отнасяхме със Супата, и най-вече бързината, с която я изядохме, и започна да ни изпраща нещастие след нещастие..

Стигна се дотам, че, само и само да не мислим за Мисо решаваме задачи от сборника на Коларов..

И така след дълги обяснения стигаме до въпроса – трябва ли да загърбим завинаги вярата в шкембето (и съпътстващите го: зеле с боб, пържолки, боза, кюфтета и кебапчета) и да се примирим със злощастната си съдба, разчитайки само и единствено на силата на шкембето или да се закълнем, сега и завинаги, на вечна вяра в Мисото?