Смърт в къщата

[Asatov]

Ето я и моята история
Няколко дни преди дядо ми да почине на "смъртният си одър" ми каза "Дядо,аз ще умра но ти няма да плачеш...." бях стъписан от думите му,не можах да му отговоря нищо...когато почина аз не ходих на погребението защото ме беше страх и защото ако отидех нямаше да се сдържда и щях да заплача...Така или иначе на вечерта когато се събрахме в нас,чичо ми ме попита "Ще ти лиспва ли дядо ти?" и аз не можах да се сдържа и отидох в другата стая да си поплача... Понякога още се обвинявам че не можах да се сдържа.....Както и да е около две години по-късно отидох до чешмата взех една чаша и докато пусках водата усетих че някой потърка чашата и тя издаде странен звук...Това беше чашата на дядо ми....Забравих да кажа че когато ми заръча последното си желание...аз бях на мивката...Незнам може би ми напомня че не можах да се сдържа.... Ужасно е...Много се обвинявам.....

[mArMaLaDkA]

Духът на починалия те "надзирава" около година.Нормално е дядо ти да ти дава съвети,да те предпазва и да говори с теб в сънищата ти.

Ама тя не е казала, че и се е явил или нещо друго. Само, че си спомня за случилото се като мине през вратата... Или аз не съм прочела правилно

Аз не разбрах какво е толкова смешно. Казах на момичето горепосочените неща, защото могат да й се случат и в такъв случай да не се уплаши. Толкова.

[FeelMe]

прочетох всички мнения и направо настръхнах ,тъй като видях ,че не съм само аз.Вуйчо ми почина на 5 април 2008 година.Разболя се от пневмония, много усложнения и инфекций , след 1 седмица болки почина ( на 43 год,млад беше).Не ми позволиха да отида да го видя в болницата , и на погребението не отидох , нямаше да издържа на гледката,тъй като за такива неща психиката ми е слаба.Не съм го сънувала никога,въпреки че много ми се иска - липсва ми и така едва ли не ,ще мога да го видя макар и да не е наистина.Това ,което най-много ми тежи е , че не помня кога го видях за последно.Имаше период от около 2-3 месеца ,в които аз бях много заета и нямах време да ходя при него... така и не мога да си спомня кога го видях за последен път,просто не съм очаквала ,че няма да имам възможност повече да го видя и не съм си поставила за цел да запомня последната ни среща.Всеки път когато ми се налага да влизам в неговия апартамент усещам много странно чувство,корема ми се свива и почвам да треперя.Може би всичко е само в главата ми ,но наистина се чувствам много странно и некомфортно в неговия апартамент. Съжалявам ,че постът ми е толко дълъг ,но имах нужда да споделя и аз....

към авторката:предполагам,че ще преодолееш случилото се, след време ще спреш да се сещаш за дядо ти всеки път когато минеш покрай вратата.Може би просто ти трябва време...

[Asatov]

прочетох всички мнения и направо настръхнах ,тъй като видях ,че не съм само аз.Вуйчо ми почина на 5 април 2008 година.Разболя се от пневмония, много усложнения и инфекций , след 1 седмица болки почина ( на 43 год,млад беше).Не ми позволиха да отида да го видя в болницата , и на погребението не отидох , нямаше да издържа на гледката,тъй като за такива неща психиката ми е слаба.Не съм го сънувала никога,въпреки че много ми се иска - липсва ми и така едва ли не ,ще мога да го видя макар и да не е наистина.Това ,което най-много ми тежи е , че не помня кога го видях за последно.Имаше период от около 2-3 месеца ,в които аз бях много заета и нямах време да ходя при него... така и не мога да си спомня кога го видях за последен път,просто не съм очаквала ,че няма да имам възможност повече да го видя и не съм си поставила за цел да запомня последната ни среща.Всеки път когато ми се налага да влизам в неговия апартамент усещам много странно чувство,корема ми се свива и почвам да треперя.Може би всичко е само в главата ми ,но наистина се чувствам много странно и некомфортно в неговия апартамент. Съжалявам ,че постът ми е толко дълъг ,но имах нужда да споделя и аз....

към авторката:предполагам,че ще преодолееш случилото се, след време ще спреш да се сещаш за дядо ти всеки път когато минеш покрай вратата.Може би просто ти трябва време...

И при мен беше така това което написах за дядо си отначало си помислих че съм си въобразил но после осъзнах че беше съвсем реално и сега като прочетох и тая тема.... Обаче аз пък като влизам в стаята на дядо ми не усещам нищо......Препоръчвам ви филма Shutter(американската версия) ако пък искате да изпитате внезапна нужда да използвате аналния си канал гледайте Японската част....

[puhi14]

Съжалявам за дядо ти.
А по темата.. Баба ми почина преди 4 години...Дори не в къщата ни на село,а в старчески дом...Жената изобщо не беше добре с акъла..говореше ми за мъртвите и т.н...и сега вечел като ходя из двора толкова ме е страх..имам чувството,че някой ме гледа и направо се побърквам...

[puhi14]

слава богу .. мислех че съм само аз .. значи преди да почине дядо на село се наложи да му ампутират десния крак .. и остана в количка .. 2 години по-късно почина .. и сега след като са минали 3 год от смъртта му , като си ида на село и все още чувам скърцането на инвалидната количка зад гърба си а като се кача вкъщи в тяхната стая с баба и като легна на неговото легло и осещам болка в десния крак ... не знам аз ли психясвам .. мислех че ще мине ама продължава 3 години вече ..

бахти лудницата

[puhi14]

В къщи имахме подобен случаи.Беше бъдни вечер,семейството(поне част от него),елхата,снимки,подаръц и - всичко беше наред.По едно време никой не обърна внимание,но елхата падна(лоша поличба).Легнахме си...сутринта към 7:00 часа станах да пишкам и видях дядо ми как излиза от тоалетната...Към 09:00 мама дойде в нашата стая пребледняла с думите:"Ставайте дечица,дядо ви е починал"..спомням си,че тогава гледахме някакво детско ... отидох до терасата и взех малко сняг..сложих го на челото му,но безуспешно(може би,защото съм била много малко дете,вярвала съм,че евентуално мога да помогна..но,уви!)

И мен ме беше много страх,беше ме страх,дори и до тоалетната да ида,но с времето всичко отминава..!

[Dundy]

ами по принцип се вярва,че до четирстия ден душата на човека е все още на земята и трябва да изкупи греховете си и на 40-тия ден се изпраща на небето.Баща ми почина и аз ппонеже бях малка на погребението въобще не знаех какво става.Леля ми каза ,че е заспал за много дълго време и аз все си мислех,че ще се събуди.Но на това изпращане много плаках,защото вече бях разбрала за какво става въпрос и си спомням как исках да изляза навън(ние бяхме в 1 стая),обаче не се отваряше вратата и майка ми пробва и тя също не усппя.И вече като стана време към края всички си излязоха.Баба каза,че тогава татко просто не е искал да излизаме,за да го почетем както трябва.Не се страхувай просто

[NeZaPoznat]

Не вярвам в подобни неща но намерих нещо интересно.

http://selenabg.com/Forum/viewtopic....a047e7a7cdc18c

Снимките в темата са много първобитно манипулирани и за това потърсих други.

Ето някои от тях. Написал съм какво според мен е снимано :

Отразен обект който е извън кадър. Прозореца в случая е като огледало защото зад него е тъмно:
http://www.ghostresearch.org/ghostpics/ghost1.jpg
Листо в безфокусното пространство на фотоапарата:
http://users.3z.net/~jschmidt/moonvi..._ghost_800.jpg
Фотошоп:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/44.jpg
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/59.jpg

За следващите снимки нямам разумно обяснение:

http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/40.jpg
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/16.jpg
За тази пък съвсем нямам обяснение - тук е цялата снимка:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/20.jpg
Тук е отрязан фрагмента където се вижда лице:
http://de.fishki.net/picsw/082008/08/mjortv/21.jpg

А за това видео:
http://vbox7.com/play:5abd0371
нямам никакъв коментар

Мслете си каквото искате

[YakUZa777]

Промиваите си мозъците докато ви одобрят за невменяеми, всичко е до нагласа, имам 3ма починали роднини и не чувствам никакви подобни неща

[a1a2b3v]

Нормално е.... просто е голям стрес и затова просто "полудяваш" Това е нагласа на мозъка след като приемеш истината и спреш да живееш в "собствения си свят" нещата ще се оправят

[SummerParty]

Боже,това е ужаснооо ..Просто като минаваш от там мисли за по - позитивни неща !

[blackvelvet]

При мен имаше подобен случай.Преди няколко години брата на баба ми почина.Може би месец след това аз го сънувах.Бяхме седнали пред вилата ми и там той ме разпитваше за всички наши роднини.За баба ми,за леля ми,за майка ми...просто за всички.След това той стана от стола,на който седеше и влезна вътре в къщата...и повече не излезна.
Сънят беше кратък,но ми беше достатъчно да се стресна.Като го разказах на следващия ден на баба ми,тя го прие с лека насмешка,но виждах по очите й,че явно и тя е имала подобен сън...