Не знам. Непрекъснато се оплаквам от външния си вид, но не насериозно - просто се шегувам със себе си. Обаче понякога просто прекалявам.
Не си харесвам много носа - нормален е, но като се снимам в профил, ми изглежда малко големичък. Другото, което не си харесвам, са зъбите - белички са, но предните ми два са твърде големи А и не са от най-равните... Тялото... Хмм. Не си харесвам прасците Големи са ми. Тялото ми е хубаво, но трябва да го поддържам, а не го правя - съответно и от него има какво да се желае.
Но всеки пъj, когато започна да се оплаквам пред майка ми, тя се ядосва адски много. Казва ми, че трябва съм благодарна за това, което ми е дала природата и да се радвам, че недостатъците ми са малко и твърде незначителни. И наистина е така. Какво, като не харесвам как излизам на снимки? Какво, като нямам перфектните черти? Нали все пак има хора, които винаги ще ми казват колко съм красива и ще знам, че са поне малко прави.