Какво ви задържа тук?

[Jesus]

http://prikachi.com/users/erosennin/23F.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/24O.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/25F.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/26X.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/27V.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/28O.jpg
http://prikachi.com/users/erosennin/29d.jpg

ето тези неща ме задържат, семейството ни може и да не е перфектното, може всеки месец да се чудим как да свържем 2та края ама тук сме щастливи много обичам родината, гордея се че съм българин, ние сме най-великата държава в европа, въпреки че ни потъпкват и не ни го признават

[Blab]

О, не, бъркаш, аз не плюя. Търся се.
Точно това е, че там имаш възможността да се развиваш, без да са ти нужни чужди основи. Тук така ли е? Доста по-трудно се получава май? И за сметка на някои неща, които доста по-трудно бих преглътнала, отколкото болката в сърцето по родината.

едит:
Хесусе, тук идва и въпросът - "какво искаш от живота (си)".

[Disrespect]

О, не, бъркаш, аз не плюя. Търся се.
Точно това е, че там имаш възможността да се развиваш, без да са ти нужни чужди основи. Тук така ли е? Доста по-трудно се получава май? И за сметка на някои неща, които доста по-трудно бих преглътнала, отколкото болката в сърцето по родината.

ами вземи и се намери вече и спри да недоволстваш

ако тук си боклук, в чужбина няма да станеш нещо повече

[Blab]

:Д
много интересен отговор

[Jesus]

В момента точно нямам отговор, но със сигурност гледам че това което родителите ми са постигнали са го направили с честен труд и постоянство На този етап си мисля, че всичко което искам е да имам покрив под главата си и любими хора които да ме радват Иначе понякога страшно много искам да си направя бебе ама сам не мога

[Decu]

Хората.

[bEbsI]

Мисля че,това което ще копирам е по темата и напълно описва чувствата ми към България в момента.Биха заминала и бих се върнала сега..после кой знае.Търся много неща в живота си,не зная дали ще бъдат открити тук..


Богат е не този който има най-много, а който има най-малко” (неизвестен автор)

Не живеем изолирано. Породата ни е стадна. Йерархията ни е смешна. Стадото се управлява не от най-силния, а от най- наглия. Правилата се определят не от най-умния, а от най-лицемерния. „Моралът” е понятие, въведено от грешниците. Стадото ни е маскен бал. Програмира ни сме от първия ден на живота си в ценности, които не разбираме, или по-точно разбираме несъстоятелността им, когато ни подведат и предадат. Не се харесваме, следователно подражаваме, заимстваме и адаптираме поведение, мисли, начин на живот, надявайки се да „се харесаме” и така влизаме в калъпа „Така правят всички”. Загубваме себе си, гонейки цели, поставени ни от някой друг- родители, „доброжелателни роднини”, „приятели”, които „ще ни помогнат” да излезем от граничните състояния, като границата е сложил някой , за да тегли чертата между „нормалното и „ненормалното”. Питала съм десетки хора „Какво ти се случи през последните 10 години?” и никой не ми каза нищо различно, никой не каза- „заебах всичко и се махнах”, „влюбих се”, „пътувах”, „мечтах”, „жертвах”, „бях честен и живея на чисто със себе си”. Всички са си „купили”, „работят”, „родихме”, „сменихме колата”, „бяхме във Франция”, „направихме ремонт на апартамента”. Ами да, така правят всички . Когато другите са циници- нека сме и ние, когото другите нападат и убиват- нека сме в редиците, когато другите купуват коли, апартаменти, бижута, носят модерни дрехи, подстригват се модерно, градят кариери, отглеждат „възпитани деца”, ядат едни и същи храни, пазаруват в молове, правят стерилен секс, „програмират семейството”, планират приоритетите си, лижат задници, планирайки приоритетите, спестяват за старини, хранят се здравословно, спортуват насила – здравословно, ходят на почивка на едни и същи места, посещават „модерните заведения”- там сме всички. Елементарно- „който се цепи ми го нацепват”. Няма по-голям страх от страха да си себе си (нищо че имаш недостатъци, косми, бръчки, малки (големи) гърди, проблемно детство, проблемна младост, проблемна средна възраст, проблемни старини). Бидейки себе си, показвайки душевността си ставаш слаб и уязвим, мнозинството усеща слабостта ти и те убива заради нея. За това не носим душите си на лицата си, а на задниците, по-точно в тях. И там естествено душата се …задушава. В тези случаи обаче, когато душата заговори, не мирише добре. И така полека стигаме до прозрението (но твърде късно), че сме живели все едно няма да умрем и умираме все едно не сме живели. Тогава вече в неможещите си тела преживяваме това, което „можеше да направя, щях ако не беше…”. Нещата са във второ условно наклонение. С горчивина се обръщаме към непоправимите си грешки и ясно виждаме наказанието, което не ни е подминало. Разбираме, че сме били злобни, завистливи и коварни с хората, които са имали повече (виж горе), безмилостни към хората с емоции и чувства, презрителни към постигнатото чуждо щастие. И най-лошото е че разбираме защо сме били такива, а именно защото никога не сме се опитали да разберем, че щастието не е там където сме го търсили или сме се заблудили, че това което градим е щастие, че да проявиш добрина не било смешно, че да се разплачеш не било грях, че сме градили комфорт, вместо да градим себе си, трупали сме вещи, които след като умрем близките ни разпродават или подаряват на близки приятели, преживяваме жалко и стандартно погребение, спретнато организирано от погребална агенция „Последна сълза” с грозна снимка на некролога, стандартен текст с отвратителни думи римувана „тъга” и с нас умира цялата вселена от неизживени радости и „това което можеше да бъда”. Виновни са другите , поколения наред изместиха лекичко и неусетно думата „ценно” със „скъпо”, издигнаха в култ злобата и завистта, силни са тези, които се присмиват на човешката слабост, стават лидери, стават „определящ фактор”, налагат своето мнение и всички ставаме като тях от страх да не ни изхвърлят от така добре заетото място в „общността”. Кога откровеността стана патетична, как стана така, че сблъсъкът на мнения води непременно до саморазправа, кога думи като „обич”, „грижа”, „състрадание”, „споделяне” станаха нецензурни, и се изместиха от цензурирани от „правоимащите и правораздавателните” авторитети думи? Реалността е такава- имаш избор: или ставаш като всички други или поемаш риска да бъдеш с лепнат етикет (не отпред, а отзад, за да не го виждаш докато те сочат и ти се смеят останалите). Аз поемам риска. И един съвет – не се опитвай да възпитаваш чувствата и докато крачиш с едри и сигурни стъпки към следващото стъпало на програмираното си ежедневие, ако съдбата ти смигне от някое ъгълче, спри се преди да я подминеш. Малките и затънтени улички извън магистралата на живота ти може да крият невероятно очарование, там може дори да е слънчево или да има пълнолуние. Винаги може да се върнеш към правата, но да походиш повече.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Скоро се махам. Фък ю БГ!

[Blab]

Да, bEbsI!

[Nail]

(за)Довол(е)ни ли сте от живота си? Не, може и по-добре, но в момента нямам сили да го постигна. По-късно, когато си почина.
Къде се поставяте на социалната стълбичка? Семейството ми не е богато, но можем да си позволим някои глезотийки.
Семейството ви стабилно ли е? Финансово - не, но в личен план сме доста сплотени.
Чувствате ли се (о)сигур(е)ни?Осигурена- да, но бих искала да ми позволят да работя. Сигурна - да.
Ще останете ли в България? Защо? Не бих могла да предвидя, но ще се постарая да си остана в България. Бих заминала само заради образованието си засега.
Какво ви спира да изберете един по-добър, по-човешки(?) живот? Че другаде ще съм "чужда".
Ако заминете, бихте ли се върнали? Зависи от възможностите ми "тук" и "там".
Какво ви дава България? Нищо засега.
Грижи ли се България да запази младите си хора? Не съм видяла такива признаци.
Тогава накъде?" Накъде?" не е правилния въпрос, нито решение на проблема.

[Disrespect]

ми аре бегайте от тука, и без това хора с такова мислене не са полезни

[Canis_Dirus]

Струва ми се доста идиотско, чувствата ми да са подчинени на някаква география

[hardball]

Аз пък ще се върна
Струва ми се адски идиотското чувствата ти да са подчинени на цената на луканката, Ачо

[Canis_Dirus]

Аз пък ще се върна
Струва ми се адски идиотското чувствата ти да са подчинени на цената на луканката, Ачо

Тук луканка няма, Генчо. Нито другите места, които смятам да посетя не предлагат този специалитет.

[hardball]

При всички случаи разбираш какво ти говоря.
Продаваш си гъза, а се чудиш, че другите обичат мястото, на което са спомените, приятелите и всичко, което ги прави щастливи
Аз искам да обиколя света и т.н. но ще се върна в БГ, защото България си е вкъщи. Датс да уей ит из.
По- германци от германците няма да станем, вече не ми е и смешно да се хихикам на техен гръб докато просто са ми тъпи и скучни и неприятни и се чудя как да си убия времето в престоя си.
Не разбирам защо да харесвам други държави, само защото стандартът на живот е друг. Чувствата ми не са подчинени на това.

[Jesus]

какъв е този живот без луканка щом няма луканка
1) http://img2.timeinc.net/toh/i/a/kitc...keovers-00.jpg
2) http://www.aceros-de-hispania.com/im...a-knife035.jpg
3) http://2.bp.blogspot.com/_iUBTzmbKVH..._17seconds.jpg

[Canis_Dirus]

При всички случаи разбираш какво ти говоря.
Продаваш си гъза, а се чудиш, че другите обичат мястото, на което са спомените, приятелите и всичко, което ги прави щастливи
Аз искам да обиколя света и т.н. но ще се върна в БГ, защото България си е вкъщи. Датс да уей ит из.
По- германци от германците няма да станем, вече не ми е и смешно да се хихикам на техен гръб докато просто са ми тъпи и скучни и неприятни и се чудя как да си убия времето в престоя си.
Не разбирам защо да харесвам други държави, само защото стандартът на живот е друг. Чувствата ми не са подчинени на това.

Аз не съм на принципа на Султана Глаушева. Ти спомените си в чекмедже ли ги оставяш? Щото след 15 години местата от детството ти ще са презастроени за трети път. Приятелите какво? Цял живот едни и същи? Без никoй нов? Ако хората мислеха така, нямаше да сме излезли от пещерите.

[hardball]

Не съм казала такова нещо, но просто това са причините да се чувстваш на първо място привързан към родината си, което ти не го разбираш.
Никой не е казал да не се запознаваш с някой нов. Не мисля, че това дори има мн общо с темата.
Аз ти казвам нещата, които ме свързват с България. Мястото, където освен другото, не си чужденец. Дори само това е достатъчно.
Иначе всеки си има право на избор, просто аз смятам да се установя в БГ, това не означава, че не бих обиколила света, просто не мисля, че съм склонна да живея за постоянно някъде другаде.

[Canis_Dirus]

Не съм казала такова нещо, но просто това са причините да се чувстваш на първо място привързан към родината си, което ти не го разбираш.
Никой не е казал да не се запознаваш с някой нов. Не мисля, че това дори има мн общо с темата.
Аз ти казвам нещата, които ме свързват с България. Мястото, където освен другото, не си чужденец. Дори само това е достатъчно.
Иначе всеки си има право на избор, просто аз смятам да се установя в БГ, това не означава, че не бих обиколила света, просто не мисля, че съм склонна да живея за постоянно някъде другаде.

До сега не се е случвало да отида някъде и да се почувствам чужденец.

[hardball]

Еми значи това, че не разбираш хората тук не е защото те имат странен поглед на нещата, а обратното .

[afterforever]

То и аз така като слушам Canis Dirus май-май съм съгласен

[Canis_Dirus]

Еми значи това, че не разбираш хората тук, не е защото те имат странен поглед на нещата, а обратното .

Странен поглед няма. Има различен поглед. Светогледа е различен за всеки индивид и всяка култура. Това, че е различен, не означава, че е странен. Тук вече опираме, до колко човек е отворен към света, готов да погледне на нещата от друг ъгъл и тн.

Не знам, дали е странно, че кимаш, когато другите клатят глава. За мен е странно, че има хора, които отказват да възприемат, че не всички виждат света с техните очи.


Предпочитам да съм единственият, който клати глава, пред това да кимам в синхрон с останалите.

[kuklichka_bg]

(за)Довол(е)ни ли сте от живота си? -не
Къде се поставяте на социалната стълбичка? ми незнам
Семейството ви стабилно ли е? -Да
Чувствате ли се (о)сигур(е)ни? -Не, кой се чувства в Бг сигурен?
Ще останете ли в България? Защо?-Ми мисля не, но незнам какво ще стане.Ми просто няма за какво да оставам.
Какво ви спира да изберете един по-добър, по-човешки(?) живот?-Приятелите
Ако заминете, бихте ли се върнали?- Ми да.
Какво ви дава България? - Ами дава всичко, което в другите държави е забранено.Примерно да ходим по диско, макар да нямаме 18.Абе въобще няма никфи правила. Купон.
Грижи ли се България да запази младите си хора?-НЕ
Тогава накъде?-Англияя

[Riot]

Какво ви дава България? - Ами дава всичко, което в другите държави е забранено.Примерно да ходим по диско, макар да нямаме 18.Абе въобще няма никфи правила. Купон.

ФоксКидс

[hottie]

(за)Довол(е)ни ли сте от живота си? Да, напълно

Къде се поставяте на социалната стълбичка? средата, може би

Семейството ви стабилно ли е? семейството ми е аз+ приятелями. Да

Чувствате ли се (о)сигур(е)ни? не, никога не се чувствам 100% осигурена

Ще останете ли в България? Защо? Тъкмо се върнах в Балгия. Не знам обаче дали да не замина пак. Почна да ми омрзва този типично български песимизъм

Какво ви спира да изберете един по-добър, по-човешки(?) живот? не не съм сигурна кое е по-дорбото за мен

Ако заминете, бихте ли се върнали? за кратък период от време, да. Завинаги... не знам. Зависи

Какво ви дава България? явно ми дава нещо щом съм тук и се върнах. Но какво - не знам.

Грижи ли се България да запази младите си хора? не, определено

Тогава накъде? там където хората имат цели, там където хората виждат бъдещето. Там където хората са винаги позитивни и усмихнати и дори и в най-голямата мизерия не свеждат глава. И това разбира се изключва България.
И понеже сега се върнах от чужбина и съм леко афектирана нека си кажа - запознах се с много бедни хора, видях мизерия, но хораа са ВИНАГИ усмихнати. И имат нещо, което ги обединява и спасява винаги и това е музиката.
България е толкова назад ... и то не заради политиците, не заради циганите, не заради ЕС ами заради самата нация. Заради самите хора. Ако те не дадат пример и не се научат да виждат и хубавата страна на нещата ще си останем ето така. Не може да обвиняваме само другия !