Няма да ви разказвам за мой проблем или нещо такова.Просто намерих един малък "разказ",който ме накара да се замисля адски много върху нещата.Ако не ви харесва просто не коментирайте...не е задължително.

Mомче кара мотор със 210 км/ч и с момиче седящо отзад!
Момичето:"По-бавно!Намали!Това е страшно!
"Момчето:"Не,това е весело!"
Момичето:"Напротив,намали,м оля те!"
Момчето:"Добре,кажи че ме обичаш!"
Момичето:"Хубаво!Обичам те!Сега намали!"
Момчето:"Сега ме прегърни силно!"
Момичето прегръща момчето.
Момчето:"Сега може да вземеш шлема от главата ми и да си го сложиш на себе си!"
Момичето взе шлема...
На другия ден във вестника пише:"Мотор катастрофирва,блъскайки се в каменна стена!В настоящия момент на мотора се намираха двама души и само един оцеля!"...Всъщност момчето на половиния път разбра,че спирачките не работят,но не каза на мoмичето,а го моли да му каже че го обича и да го прегърне за последен път,също и да вземе шлема за да остане жива,без значение че това значеше за момчето смърт...