Цитирай Първоначално написано от machoka
....
Е да, но в един момент след около 3 седмици започна да киха постоянно, а от носа му стабилно количество сополи. Започна и да квичи от време на време. След 2-3 дена на усилено квичене го заведох на ветеринар, взеха някакви проби и казаха да мина след ден два. През тези дни обаче се влоши още повече и започна докато ходи да се спъва и да не може да стане и много да квичи. Отидох до ветеринарите за резултати - оказа се вродена гана - не знаят дали ще се оправи. Предписаха 3 вида хапчета, взех ги и започнах да му ги давам.
Положението ставаше от ден на ден все по-трагично и болно за мен. Схванаха му се задните крачета и не можеше да си мръдне от кашончето. След още някой му се схванаха и предните. Не можеш да мръдне, да се изправи дори. Кихаше толкова силно и толкова сополи имаше, че се задавяше в тях и ако не съм там да го обърна на другата страна, ще се задуши. Изхождаше се всякак в кашончето, вадя го да го изчистя - а то квичи толкова много, че чак сълзи имаше на очичките и в погледа му се четеше нещо като 'защо ми го причиняваш' - поглед на безпомощност и много мъка.
В един момент всичко стана толкова тежко, че цял ден съм седял до него, защото квичейки от болка се задушава от сополите си и ако не го обърна на другата страна ще погине. Така беше цял ден, не издържах на мъката и се обадих в единствения денонощен ветеринарен център в София - Анимо, в Младост. Хванах кашончето и го закарах при тях.
Сложиха го на операционна маса и направиха изследвания и ми казаха, че болестта му е смъртоносна, като техните възможности се ограничават в това да му дадат болкоуспокояващи и медикаменти да му удължат живота с няколко месеца. Другата алтернатива беше ясна.

Биха му последната инжекция, поседях 5 минути до него докато се успокояваше от болката и бавно по бавно си затваряше насълзените очички. В един момент излязох навън за да избърша мойте собствени. Като се върнах ми го връчиха в черен чувал.
Натоварих чувала в колата и на връщане към Люлин около 2 часа сутринта, на подходящо място спрях колата, слязох и го зарових.
Върнах се, легнах си, но следващите вечери така и не можах да заспя.
Филм вродена гана НЯМА. Това е вирусно заболяване. Над 90% от заболелите кучета умират. Заразило се е навън преди да го вземеш или ти си му го занесъл вкъщи с обувка или дреха. По - специфично е, че на някои животни еднократно поставена ваксина не е достатъчна за добиване на имунитет. След това поне година не трябва да се гледа куче там, където е имало болно от гана куче, защото вирусът е адски устойчив. Последно: Анимо са възможно най - лошият избор на клиника по какъвто и да е повод, а в момента, в който наистина намерят начин да удължат живота на заболяло от гана куче съм сигурна, че ще получат поне Нобелова награда.

Едит: Идеята на поста ми не беше да ограмотявам мачока, а че като ще го водите на доктор и като ще давате пари поне да ги дадете на някой, който разбира и ше ви каже какво е положението в действителност.