Страх ме е да заспя.
Търкам очи и търся феи...
Треперя сладникаво в тъмнината.
Леко поклащам крачета и пак се оглеждам
Къде си, Сънчо? Къде ти е звездната шапка?
Изгони ги... Всяка нощ ме плашат тези таласъми.
Ела де, нека ти прошепна на ушенце:
Страх ме е, Сънчо, всяка нощ те крадат ми чудесата...
Всяка нощ убиват клетки и захвърлят тишината.
Къде си, Сънчо? Пак ме е страх да заспя.....
И феи още няма..



Уж голямо момиче
муш главата под юргана..