във зимна вечер се прибирам
усмивки ръся тук и там
край преспите така лавирам
като червен хипопотам

отръсквам се от белите снежинки
внимавам да не ги боли
затуй не нося и кубинки
а сняг вали, а сняг вали

пред мен белеят се полята
отрупани със ранен сняг
под него зная са нивята
които знаят моят бяг

прилича ми на странна скица
надраскана от скрит талант
невинно, истинско, крило на птица
наперено кат' старомоден франт

отплеснах се по спомени красиви
и не усетих как дома се озовах
приседнах там, до топлата камина
и леко, лекичко заспах