Налегнала ме е депресия или по-скоро отворих очи за реализма.
- Баща ми се бъхти като луд на две работи, догонва сметки, ала-бала(ница) и надали ще успеем да отидем на море за 4-5 дена.
- В София, при леля ми, надали ще ходя, понеже е сестра на майка ми, пък аз не живея с нея, попечителството е на баща ми, тя беше безотговорна сума ти и време и с това положение някак си.. все едно ще ходя на гости в чужд дом при чужд човек. Ай хейт дис парт райт хиър.
- Книги ще се четат, няма как. Пък и то честно казано колкото е ползотворно, толкова е и приятно.
- Приятелки.. след тази година всяка ще се мести в друго училище, това-онова и надали ще искат да излизаме заедно. Те сега си измислят всякакви абсурдни поводи, само и само да пропуснат, какво остава за лятото, когато вече нищо няма да ни събира?

Прецакана съм. Отвсякъде. Това са променените планове, които най-вероятно ще се задържат. И пак като миналогодишното лято ще си стоя вкъщи близо 3 месеца подред, излизайки изключително рядко, цъкаща игри на компа до към 5 сутринта, ставаща в 5 следобяд.. изобщо ще е безцелно, скучно, депресиращо и самотно лято. Най-ползотворното, което ще направя е да се постарая да отслабна - някоя скромна диетка, упражнения.. А, да, и изпити ще правя, ама то до края на юни. После пей сърце и гледай в кое класиране си попаднал. Моли се да се справиш криво-ляво на изпитите, да получиш нужния бал, за да влезеш в желаното училище, с желаната паралелка. То това май ще ми е интригата за цялото лято.