Помощ! Тя ми е най - добрата приателка а аз съм влюбен в нея

[Lysit0]

За мен приятелството винаги е по важно от любовта ит даже се замислям дали да й признавам или по скоро да си остане моя малка тайна и да се опитам да подтисна тези чувства защото нейното приятелство найстина ми е нужно.

П.С.:TheBeliever благодаря много за съвета.

Тогава си останете за сега приятели,наистина ще е гадно да загубиш приятелството си ,и то тя ти е истинска приятелка.

[alone83]

Така.. Въпреки че е дълго отдели пет минутки и го ПРОЧЕТИ, може много да ти помогне! Имах абсолютно същата случка... Бившия ми (вече) тогава, докато ходихме, се държеше отвратително... В началото всичко перфектно, но от ревността му ми писна... И накрая реших да сложа край... В това време този индивид "фр-то" ми ме подкрепяше постоянно, за всичко, нон-стоп беше до мен... Е... Човека се влюбил... Не ми казваше, но аз разбрах... Колкото и да се стараеше да не го показва, аз пак го разбрах... И както се радвах, че имах кой да ми помага в тази голяма депресия - БУМ!, всичко се срина... Бях загубила цвета на кожата си направо, бях сива като труп, вечно подпухнала от рев.. А той ми беше помогнал, бях започнала да се храня нормално, имах си апетит, а преди нямах, нямах желание да живея.. А като разбрах, че той ме обича.. Всичко рухна... Знаех, че за приятелството ни съдба няма.. Обичах онзи идиот, който само ме нараняваше... Знаех, че ще го нараня.. Знаех, че няма да иска да си говорим, да ме вижда... Нямах такива чувства към него.. Обичах го като приятел - АДСКИ МНОГО! Но нищо повече... Реших да поговоря с него... Стана тя една след като му казах веднага тъжна физиономия и край.. Спря да ми говори... Звънене, писане по скайп - НЕ!, по улиците подминаване и това... Аз пак се върнах в онова състояние - не исках да ям, нямах апетит, станах сива като труп отново, подпухнала от постоянния рев... Трудно се оправих... Трябваше ми повече от месец-два... И сега наскоро пак почнахме да си говорим с този "фр-то" ми... И го виждам, че все още има нещо повече към мен, но не си отварям устата... Мълча си от страх, че пак ще стане същото и пак ще го нараня...
Но осъзнах едно нещо.. Когато той ми помогаше, докато бях в депресия, малко по малко съм се привързала към него като повече от приятел и просто тогава явно не съм била в състояние за нова връзка и заради това не съм разбрала ИСТИНСКИ чувствата си... Но знам, че ще е една голяма грешка дори сега да тръгна с него, така като късно осъзнах чувствата си към него и вече избледняват... И го чувствам като приятел отново...
И виждам, че всичко е един омагьосан кръг просто...
Не знам какво да те посъветвам точно, затова ти написах моята история, за да можеш сам да си извлечеш поука и да решиш как да действаш... Пробвай ако искаш ти да й кажеш - тя така или иначе сама ще разбере все някога... Може пък да стане! Не искам да ти убивам надеждите, но може и да се получи като при мен... Затова не искам да ти давам съвет.... Дано ти помогне моята случка! КЪСМЕТ!

[Lekov]

преди също съм имал такъв случай тогава допуснах грешката да призная на приателката ми и заради тази грешка и малко приказки от други мой "приятели" тя ми беше сърдита в продължение на 1 година а преди това с въпросната фр-ка бяхме пак така като брат и сестра след време тя разбра че ми се е сърдила без причина и заради това сега смятам нищо да не признавам по добре да си останем приятели отколкото непознати макар и да ме боли ,макар и да ми е тежко аз съм готов да направа всичко само за да запазим истинското ни приятелство.

[alone83]

преди също съм имал такъв случай тогава допуснах грешката да призная на приателката ми и заради тази грешка и малко приказки от други мой "приятели" тя ми беше сърдита в продължение на 1 година а преди това с въпросната фр-ка бяхме пак така като брат и сестра след време тя разбра че ми се е сърдила без причина и заради това сега смятам нищо да не признавам по добре да си останем приятели отколкото непознати макар и да ме боли ,макар и да ми е тежко аз съм готов да направа всичко само за да запазим истинското ни приятелство.

Готов на всичко да си запазиш приятелството - това е супер! Но не си подтискай чувствата... Това си е грешка.. В този случай май има само грешни пътища.. Наистина не знам какво да направиш, но недей и да си подтискаш чувствата.. Накрая няма да издържиш...

[Lekov]

че няма да издържа това го знам но в името на приятелството ни не бих си позволил да направя нещо за което после ще съжалявам все пак има и вариант при който с моето признание ще я нараня а това със сигурност няма да си го простя , защото тя толкова чувствителна че просто няма да идържа да я гледам как страда заради мен незнам вече какво да правя с всяка изминала минута аз започвам все повече и повече да я харесвам и във всеки наш разговор намирам некакви напразни надежди за който да се хвана и накрая ще ме боли адски много но какво да се прави приятелството е по важно от любовта според мен

[alone83]

че няма да издържа това го знам но в името на приятелството ни не бих си позволил да направя нещо за което после ще съжалявам все пак има и вариант при който с моето признание ще я нараня а това със сигурност няма да си го простя , защото тя толкова чувствителна че просто няма да идържа да я гледам как страда заради мен незнам вече какво да правя с всяка изминала минута аз започвам все повече и повече да я харесвам и във всеки наш разговор намирам некакви напрази надежди за който да се хвана и накрая ще ме боли адски много но какво да се прави приятелството е по вважно от любовта според мен

Наистина страдаш... Разкъсваш се между това дали да й признаеш и възможността да я нараниш и дали да не й признаеш и да бъдете приятели... Може би.. Поизчакай малко, докато тя се оправи и го превъзмогне, но през това време бъди винаги до нея.. Предполагам и сега си винаги до нея.. Не се натрапвай, но не я изоставяй... Тя ще оцени това много... След време с твоя помощ ще го превъзмогне... И ще бъде готова за нови връзки и т.н., един вид ще започне наново... Тогава почвай с леки намеци... И постепенно тя ще разбере сама.. Не знам какво друго да кажа, освен пожелавам ти ОГРОМЕН КЪСМЕТ и дано всичко се оправи!

[alone83]

Забравих да добавя... ЗНАЙ, че не си ти виновен за нищо.. И каквото и да стане не се обвинявай, ти нямаш никаква вина... Ти си просто човек и всичко това, което ти се случва е човешко.. Човешко е да се влюбиш..!

[Lekov]

засега не съм виновен но ако с мойте чувства съсипя това приятелство и нараня приятелката ми наистина никога ама никога няма да си го простя защото я познавам адски добре и знам как преживява всичко и също така знам че ако разбере някак си за мойте чувства преди да и е отминала болката от предишниа със сигурност тя няма да издържи и затова се опитвам да съм адски дискретен на тема чувства но не е лесно

[alone83]

засега не съм виновен но ако с мойте чувства съсипя това приятелство и нараня приятелката ми наистина никога ама никога няма да си го простя защото я познавам адски добре и знам как преживява всичко и също така знам че ако разбере някак си за мойте чувства преди да и е отминала болката от предишниа със сигурност тя няма да издържи и затова се опитвам да съм адски дискретен на тема чувства но не е лесно

Няма да си ти виновен дори да стане нещо с приятелството ви... НЕ ТИ ИЗБИРАШ КОЙ ДА ОБИЧАШ! По-горе ти обясних какво можеш да направиш.. Друго не ми идва на акъла... Но просто знай - никога няма да си ти виновен, каквото и да стане.. То ако избирахме кой да обичаме...

[Lekov]

оф найстина незнам вече какво да правя идва ми да взема да се напия и да не знам какво правя но понеже съм и обещал че няма да пия а немога да я излъжа не ми остава нищо освен да го мисля и да го премислям

[alone83]

оф найстина незнам вече какво да правя идва ми да взема да се напия и да не знам какво правя но понеже съм и обещал че няма да пия а немога да я излъжа не ми остава нищо освен да го мисля и да го премислям

Алкохола може да ти помогне единствено, като се напиеш да идеш при нея и да почнеш да й говориш глупости.. И познай кой ще ти се сърди поне към месец... Не прави глупости...

[Lekov]

незнам какво да правя искам да си излея мъката някъде

[Faces]

оф найстина незнам вече какво да правя идва ми да взема да се напия и да не знам какво правя но понеже съм и обещал че няма да пия а немога да я излъжа не ми остава нищо освен да го мисля и да го премислям

Дръж се сякаш си и кученце и наистина никога няма да погледне на тебе като нещо повече от приятел бъди мъж ве мамка му не можел да се напие щот и обещал Не искам да те обиждам ама се стегни и не се дръж като пу*ка.

[TheBeliever]

незнам какво да правя искам да си излея мъката някъде

Отиди в някоя фитнес/спортна зала с боксова круша и блъскай на воля.

[Lekov]

оф найстина незнам вече какво да правя идва ми да взема да се напия и да не знам какво правя но понеже съм и обещал че няма да пия а немога да я излъжа не ми остава нищо освен да го мисля и да го премислям

Дръж се сякаш си и кученце и наистина никога няма да погледне на тебе като нещо повече от приятел бъди мъж ве мамка му не можел да се напие щот и обещал Не искам да те обиждам ама се стегни и не се дръж като пу*ка.

според теб човек който си държи на думата е путка ли ако смяташ така значи си далеч от истината приятелю

[alone83]

незнам какво да правя искам да си излея мъката някъде

Сподели на някой приятел, който ще те разбере и той/тя също ще ти даде съвет, а не на непознати в някакъв форум.

[xdanitox]

Според мен трябва да поизчакаш мако да и мине да забрави и после може да и признаеш какво чувстваш към нея да се надяваме че ще те разбере

[Dollystar]

10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава оцъстваше.Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона,беше тя...плачеше...Разказа ми как се е отчаяла от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сама.Разбира се,отидох.Седнах на стола до нея.Погледнах красивите и очи,пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма тя реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последен клас


Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала я изпратих до вратата на дома и.Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках тя да е моя,но знаех че тя ме обича само като приятел.Каза ми че е прекарала най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно я наблюдавах,наблюдавах перфектното и тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках тя да е моя...Но знаех че тя ме обича само като приятел...Точно преди да си тръгнат всички тя дойде при мен,плачейки ми каза:Ти си най-добрият ми приятел.Благодаря ти!" и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба...Да,на нейната сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как тя каза:"Да,приемам."Наблюдава� � как се женеше за един друг мъж...Исках тя да е моя.Но знаех че тя ме обича само като приятел...След сватбата тя дойде при мен и ми каза:"Дойде на сватбата ми,благодаря." и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...


В този момент сам пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата и намериха дневника и от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:
"Гледайки го в очите си пожелах да е мой.Но знаех че той ме обича само като приятека.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал че ме обича...

[Lekov]

по горният пост взе да ме убеждава че трабва да и призная но пък ако с това признание съсипя приателството ни ох найстина незнам вече какво да правя

[Aicken]

по горният пост взе да ме убеждава че трабва да и призная но пък ако с това признание съсипя приателството ни ох найстина незнам вече какво да правя

смело напред квото ще да става не губиш нищо само ще спечелиш

[Lekov]

мога да спечеля но мога и да загубя едно истинско приятелство

[fc]

Пич след 1-2 години няма да се събирате и да те сте толкова добри приятели, ще бъдете на едно "здравей/здрасти". Just go for it