Общо съжителство

[TheBeliever]

Здравейте,

Реших да пусна тази тема, защото малко или много се притеснявам. Предстои ми да се преместя в друг град отделно от родителите ми. Както се досещате това си е голяма стъпка, но не това ме плаши. Заминавам с приятеля си. Ще живеем заедно. Заедно сме от 6 месеца, всичко е като в приказките, никога досега не сме имали сериозни различия и караници, той ми е най-близкото същество на този свят.
Това, което ме плаши е, че ще се разочарова от мен по някакъв начин. Знам, че е глупаво, защото знае всичко за мен, познаваме се перфектно и няма да открие нищо, което да не знае. Но притесненията съществуват. Едно е да се виждаш с някого за няколко часа на ден, и съвсем друго да живееш с този човек. Знам, че ще трябва да напаснем характерите си и ще се правят много компромиси, но съм готова на това.

Искам да се обърна към тези, които вече са минали през това, и да поискам малко съвети и ако може споделен личен опит, за това как да преодоляваме малките пречки, които ще възникнат, и как по-лесно да накараме нещата да потръгнат. Може би си търся и малко кураж и успокоение. Иска ми се да вярвам, че не всичко е толкова страшно, колкото ми се струва.

Благодаря за отделеното внимание.

[MiLGaR0sSa]

Аз нямам опит в тези неща..но всичко хубаво е трудно.В началото сигурно няма да ви е лесно,но,както и ти каза,с компромиси и от двете страни,ще се оправите.И не се безпокой-щом те познава толкова добре,няма да се разочарова от теб.Успех

[hottie]

Здравей
Мисля, че мога да ти пиша дълго по тази тема. Аз и моят приятел се нанесохме заедно също доста бързичко. Чувствахме се вече достатъчно добре заедно, познавахме се и имахме нуждата да си заспиваме заедно.
Мога да ти кажа, че притесненията са ти напълно разбираеми. Всеки минава от там. Аз също го изпитах. Питах се какво ще е с него, дали ще се разбираме, дали няма а си омръзнем, дали няма да сме прекалено различни и пр.
Но всъщсност в момента, в който стъпите във вашето жилище забравяш за всичко това. В началото е най-готино - обичате се, постоянно сте заедно, готвите си, обзавеждате си дома по ваш вкус.
Разбира се идва момент, в който ще ти се случи да се карате за съвсем обикновени глупости свързани с домакинството. Но това не трябва да те притеснява, а трябва да се научите да не им обръщате внимание. Важно е да си помагате един на друг. Нормално е да има трудни моменти от време на време, но това е при всеки.
Ако имаш някакви по-конкретни въпроси ме питай

[Ilikeliljon]

Мен пак ми се размина за съжаление Пожелавам ти успех.

[sasha_90]

Нормално е да се притесняваш-крачката си е огромна.Както казаха вече-в началото ще е най-хубаво,затова му се наслаждавайте.Вярно е и,че ще се карате за глупости и не бива това да попречи на любовта ви.И запомни-колкото повече се карате,а после сдобрявате,любовта ви ще става все по силна.Успех.

[Wrathchild]

Това е изпитание за всяка връзка. Има разлика между това да се виждате от време на време и да живеете заедно. Имате различни навици и е нормално да се сдърпвате отначало. Въпросът е още в началото да не се хващате за косите, а да седнете, да изясните нещата, ако има проблем, и да стигнете до компромис. Това за битовизмите. А надали има нещо в обикновенното ежедневие, което да го разочарова.
И изяснете домакинските задачи. За да няма:
- Защо няма една чиста чиния?
- Ама нали ти трябваше?
Може за тези неща да напишете бележки и да ги залепите на видно място, да речем на хладилника.

[NeZaPoznat]

Здравейте,

Реших да пусна тази тема, защото малко или много се притеснявам. Предстои ми да се преместя в друг град отделно от родителите ми. Както се досещате това си е голяма стъпка, но не това ме плаши. Заминавам с приятеля си. Ще живеем заедно. Заедно сме от 6 месеца, всичко е като в приказките, никога досега не сме имали сериозни различия и караници, той ми е най-близкото същество на този свят.
Това, което ме плаши е, че ще се разочарова от мен по някакъв начин. Знам, че е глупаво, защото знае всичко за мен, познаваме се перфектно и няма да открие нищо, което да не знае. Но притесненията съществуват. Едно е да се виждаш с някого за няколко часа на ден, и съвсем друго да живееш с този човек. Знам, че ще трябва да напаснем характерите си и ще се правят много компромиси, но съм готова на това.

Искам да се обърна към тези, които вече са минали през това, и да поискам малко съвети и ако може споделен личен опит, за това как да преодоляваме малките пречки, които ще възникнат, и как по-лесно да накараме нещата да потръгнат. Може би си търся и малко кураж и успокоение. Иска ми се да вярвам, че не всичко е толкова страшно, колкото ми се струва.

Благодаря за отделеното внимание.

Никой не е умрял от това - значи има надежда и ти да се оправиш

Сериозно - ако тръгнеш с големи надежди за безбрежно щастие - много вероятно е да се разочароваш. Очаквай всичко и решавайте проблемите заедно. Това е

[TheBeliever]

Благодаря на всички за окуражителните думи.
Днес реших да му споделя притесненията си и той ми каза горе-долу същото, което сте написали. Вече съм по-спокойна и по-уверена. Действително най-притеснена се чувствам относно тези малки спорове за битовизмите и ежедневието като цяло, но както казахте с няколко разговора вероятно ще напаснем нещата.

От тук нататък мога само да чакам и да видя как ще се развият нещата.

[hottie]

Супер ! Успех ви пожелавам и много хубави мигове заедно

[brokeninside13]

Здравей
В началото е най-готино - обичате се, постоянно сте заедно, готвите си, обзавеждате си дома по ваш вкус.
Разбира се идва момент, в който ще ти се случи да се карате за съвсем обикновени глупости свързани с домакинството.

Нямам търпение това да се случи и с мен!
Иначе на теб и приятеля ти ви пожелавам всичко най-хубаво

[lipstik]

И аз как искам да си живея с приятеля ми и да си правим всичко заедно.Ще бъде толкова хубаво