Обич или омраза?

[Dollystar]

Искам да ви попитам какво мислите, когато хората в една връзка постоянно се карат за глупости (ревнуват се много) това какво значи, че се обичат или че просто не са един за друг?
Чувала съм и двете мнения и ми е интересно какво мисли аудиторията

ПС: Омраза звучи малко гадно затова нека го наречем презрение или каквото и да е, всеки го възприема различно.

[3oPuTy]

Въпроса е много относителен
Всичко зависи от самите караници,от причините за ревността ... Абеее зависи от много неща ...
Човек може да се кара за глупости заради самия си характер,заради моментно раздразнение и т.н. ... Може да ревнува,защото наистина обича половинката си и се страхува да не я загуби ... Е това си е от обич
Нооо може караниците и натрапчивата ревност да са начин,чрез който единия се опитва да сложи край на връзката

[djuki]

зависи от караниците :S с бившия ми приятел се карахме много , но си мисля че това нашето беше любов ! Понякога хората се карат с цел да оправят своята връзка и това е породено от любов , но ако само се карат за да се заяждат , защото нямат какво да правя това вече не е любов !

[Aicken]

в повечето случаи е от любов

[curka87]

В най-често срещания случай специално ревността е породена от любовта. Все пак ревнуваш някого , когато ти пука за него и не искаш да го загубиш.
А колкото до караниците.....те могат да са в резултат на много неща - раздразнение, различни характери и още 100 неща.

[NeZaPoznat]

Караници винаги има, лошото е ако компромиса е само от едната страна .. разбирате ме

[Dollystar]

Ако караниците са вследствие от ревността на единия, а другия така или иначе е раздразнен и после си стискат ръцете така да се каже, то тогава думата омраза май е доста силно казано нали ?

[Ilikeliljon]

Ревността в 90 процента от случаите се дължи не на любов, а на ирационална привързаност или казано по-просто чувство за притежание. Всъщност нека да го кажа още по-ясно. Обикновено под ревността на ревнуващия прозира съмнението, страха и собественото възприемане, че не е способен да задържи човека до себе си. Разбира се това не важи за случаите, когато ревността идва като отговор на това, че някой флиртувал с друг и така нататък. И ако от тези описани чувства на съмнение и страх му викате, че това е любов, евала. Между другото според мен не е нито любов, нито омраза.

[Dollystar]

Ревността в 90 процента от случаите се дължи не на любов, а на ирационална привързаност или казано по-просто чувство за притежание. Всъщност нека да го кажа още по-ясно. Обикновено под ревността на ревнуващия прозира съмнението, страха и собественото възприемане, че не е способен да задържи човека до себе си. Разбира се това не важи за случаите, когато ревността идва като отговор на това, че някой флиртувал с друг и така нататък. И ако от тези описани чувства на съмнение и страх му викате, че това е любов, евала. Между другото според мен не е нито любов, нито омраза.

Ами какво тогава е? Безразличие?

[Ilikeliljon]

Ами трудно е да го обясня, но по-скоро е изкривена любов. В смисъл чувствата се изкривяват (говоря за непредизвиканата ревност) и човека започва да става собственически настроен, вместо да дава свобода и лично пространство. Иска да върже другия за себе си и да му отнеме свободата. Не е безразличие, а изкривяване на чувствата.

[Dollystar]

Ами трудно е да го обясня, но по-скоро е изкривена любов. В смисъл чувствата се изкривяват (говоря за непредизвиканата ревност) и човека започва да става собственически настроен, вместо да дава свобода и лично пространство. Иска да върже другия за себе си и да му отнеме свободата. Не е безразличие, а изкривяване на чувствата.

Сега те разбрах, но аз съм в случая когато ревнустта е предизвикана с нещо и затова е проявена чрез дребни скандалчета

[Ilikeliljon]

Ами трудно е да го обясня, но по-скоро е изкривена любов. В смисъл чувствата се изкривяват (говоря за непредизвиканата ревност) и човека започва да става собственически настроен, вместо да дава свобода и лично пространство. Иска да върже другия за себе си и да му отнеме свободата. Не е безразличие, а изкривяване на чувствата.

Сега те разбрах, но аз съм в случая когато ревнустта е предизвикана с нещо и затова е проявена чрез дребни скандалчета

И тук границата е тънка, не смятай, че в човека има нещо, което е отделно. В човешката душа могат да се преплитат най-различни неща често противоречащи си едно на друго. Но на такъв принцип действа несъзнателното (не че не трябва човек да премахне отрицателните импулси, които действат несъзнателно). Така че момента е тънък и зависи от контекста на ситуацията, кога се дължи на това, че човека се е почувствал наранен, както и своите чувства и кога просто вдига скандали заради това че иска човека до него да не може да диша свободно и да се опитва да го задушава или вързва за себе си, за да бъде сигурен, че няма да му се измъкне

[Dollystar]

Ами трудно е да го обясня, но по-скоро е изкривена любов. В смисъл чувствата се изкривяват (говоря за непредизвиканата ревност) и човека започва да става собственически настроен, вместо да дава свобода и лично пространство. Иска да върже другия за себе си и да му отнеме свободата. Не е безразличие, а изкривяване на чувствата.

Сега те разбрах, но аз съм в случая когато ревнустта е предизвикана с нещо и затова е проявена чрез дребни скандалчета

И тук границата е тънка, не смятай, че в човека има нещо, което е отделно. В човешката душа могат да се преплитат най-различни неща често противоречащи си едно на друго. Но на такъв принцип действа несъзнателното (не че не трябва човек да премахне отрицателните импулси, които действат несъзнателно). Така че момента е тънък и зависи от контекста на ситуацията, кога се дължи на това, че човека се е почувствал наранен, както и своите чувства и кога просто вдига скандали заради това че иска човека до него да не може да диша свободно и да се опитва да го задушава или вързва за себе си, за да бъде сигурен, че няма да му се измъкне

При нас нещата не са толкова сериозни, нито аз искам да го връзвам на синджир нито той мен, просто понякога изпушваме и почнем да се караме, в повечето случаи е защото аз, глупачката направа някоя глупост или той каже, че е направил нещо и й на двамата ни става криво, но за мене важното е че поне си говорим откровено и 2-3 мин. след като сме се карали се целуваме и прегръаме

[lipstik]

Когато ревнуваш някой е от любов.Все пак го обичаш този човек и не искаш да го загубиш.
Когато двама се карат,в повечето случей пак е от любов.Явно има нещо,което дтугия прави и го дразни и за това се карат за да си изяснят нещета и да си жевеят щастливо заедно.

[Dollystar]

Когато ревнуваш някой е от любов.Все пак го обичаш този човек и не искаш да го загубиш.
Когато двама се карат,в повечето случей пак е от любов.Явно има нещо,което дтугия прави и го дразни и за това се карат за да си изяснят нещета и да си жевеят щастливо заедно.

Да, след сдобряване ти е най-сладко да си с човека, когото обичаш.

[Hilary_]

Относително е ..
Може би обич с леки признаци на неразбиране от страна и на двамата... Абе зависи от много неща .. ако м идадеш конкретен случай щи кажа...

[Lysit0]

Според мен определено е обич.Особенно ,ако караниците са породени от ревност,а те почтивинаги от това са породени.И в повечето случаи от поне едната страна няма пълно доверие.

[flowerlina]

Преди 2-3дни братовчед ми и приятелката му скъсаха точно заради това, че се ревнуват. Според мен е от обич/а при тях например, не се съмнявам в чувствата и на 2мата/. А и аз обикновено ревнувам като съм влюбена

[Dollystar]

Преди 2-3дни братовчед ми и приятелката му скъсаха точно заради това, че се ревнуват. Според мен е от обич/а при тях например, не се съмнявам в чувствата и на 2мата/. А и аз обикновено ревнувам като съм влюбена

Е не е треало да късат щом се обичат

[malkotoo]

Когато ревнуваш някой е от любов.Все пак го обичаш този човек и не искаш да го загубиш.
Когато двама се карат,в повечето случей пак е от любов.Явно има нещо,което дтугия прави и го дразни и за това се карат за да си изяснят нещета и да си жевеят щастливо заедно.